Гостува ни: Малката Тайк

Приятели,

Преди… срам 🙁 на брой месеци в пощата ни се появи следното писъмце:

Здравейте, приятели!

Поздравления за страхотния сайт!

Изпращам ви една книжка: „Малката Тайк“, истинската история на една лъвица вегетарианка. Преводът е абсолютно любителски, но все пак се надявам да ви хареса. Ако я намирате за подходяща, можете да я качите на вашата страница.

Поздрави!
Ма-ти

По-надолу ви предлагаме лична среща с Тайк. А ако искате да се свържете с Калоян Димитров, един от преводачите, потърсете го на vanuatu -в- abv.bg или скайп: koki_dimitrov.

Калоян добавя:

За съжаление Тайк си няма сайт. Всъщност за нея няма нищо в Интернет, дори на английски, освен една статия, в която не всичко е вярно. Аз научих за нея от сайта: ecovege.org

~ ~ ~

Да отгледаш малко лъвче

Уредникът на зоологическата градина и помощникът му стояха с опънати ръце, нервно вкопчени в големите железни решетки на изхода на клетката. Те осъзнаваха своята неспособност да се справят с този яростен, гневен звяр, който се разхождаше напред-назад. Нейните изпълнени с болка кехлибарени очи не им позволяваха да се приближат на по-малко от ярд (бел. на пр. 1 ярд = 0.9 метра) разстояние. С оголени нокти и лъщящи зъби, тя ревеше, нахвърляше се към тях и дращеше решетките, които ги защитаваха от сигурна смърт.
Докато уредникът на зоологическата градина  стоеше и тревожно чакаше в сградата на лъвовете, неговите страхове изведнъж преминаха в състрадание, защото осъзна, че тази объркана и разстроена лъвица има определен план за своите бебета, след като се родят. Тя щеше да повтори това, което беше направила в миналото. Когато малките лъвчета се появиха на бял свят, тя ги смачка в мощните си челюсти, метна ги във въздуха и ги запрати към твърдите железни решетки, където те паднаха сгърчени и безжизнени. Да, тя имаше план!
Тази яростна лъвица, на път да стане майка за пети път през последните седем години, водеше фанатична борба със затворническите решетки, зад които бе пленена, така че човешките същества можеха да надничат любопитно към нея само от „безопасна дистанция”. Шперплатна стена беше набързо поставена около клетката й, за да й осигури някаква сигурност, но тя не беше цялостна и се появи твърде късно. Очевидно тази майка не се чувстваше сигурна зад  студените железни решетки. Човешките същества я бяха вкарали там. Те я дразнеха и мъчеха, наблюдавайки нейната агония, а също така бяха способни да я унищожат.
Някой би казал, че тази лъвица е роден убиец, но уредникът и неговият помощник не мислеха така. Те бяха виждали майки на свобода, седящи над мъртвите си новородени и надаващи сърцераздирателни празни стенания, както си мислеха, опитвайки се да извикат малките си обратно към живота. Тази майка може би си имаше свои „причини” да унищожи малките си. Имаше някаква вероятност те да се родят сакати; животните понякога убиват сакатите.
Изведнъж настана смут, когато едно новородено малко беше запратено към двамата чакащи мъже. Бързите и мощни челюсти на майката бяха оставили отпечатък върху мъника – предната му дясна лапа беше наранена. С разцепваща секундата бързина уредникът сграбчи новия повереник, който щеше да промени живота ми и да ме научи на толкова много.
Този уредник ми беше приятел и аз бях запланувал да посетя зоологическата градина през деня след раждането. Когато пристигнах, първите му думи бяха: „Ела, имам нещо да ти покажа.” Заведе ме в задната стая и там в една кутия беше трипаундовото (бел. на пр. 1 паунд = 0,45 кг, 3 паунда = 1,35 кг) наранено лъвче. Много мисли изпълниха ума ми, когато доближих съвсем малкото лъвче до бузата си, но всичко, което можах да кажа, беше: „Ти, бедно малко детенце (бел. на пр. – на английски език Малка Тайк означава малко детенце).”
Да изпълнявам ролята на благодетел на потомък на яростна лъвица беше последното нещо, което ми минаваше през главата. Моята реакция беше просто израз на извиращата необяснима любов към животните, насочена към това ранено лъвче. Тази любов е част от мен, откакто се помня.

Докато карах към къщи с раненото и кървящо „малко детенце”, буен вятър разпръскваше облаците и отнасяше пъстрите листа от клоните. Някой се носеха мързеливо по смарагдовозелените води на прекрасната Зелена река, като бавно се отправяха по пътя си към морето. Повече от две мили блестящите води на реката се носеха покрай Ранчото на Скритата долина. В този ден те бяха спокойни, но аз бях въодушевен и изпълнен с очакване относно отглеждането на това трипаундово (1,35 кг) меко и пухкаво вързопче козинка.

У дома любопитните пауни се бяха подредили на покрива, докато нашите малки котета надзъртаха през белите колчета на оградата. Двете ни кучета териери подскачаха щастливо около нас, докато жена ми Маргарет милваше беззащитното малко същество. Но за тези новородени, замъглени очички, виждащи за първи път дневна светлина, това беше голям свят и – естествено – най-голямата грижа бе бутилката топло мляко.
Като начало, Малката Тайк, лъвчето, трябваше да се научи на свобода без страх и това любовта да е нейната пътеводна светлина. Тук тя щеше да срещне и да бъде част от различните животни в Ранчото на Скритата долина. Тук щеше да порасне, да бъде здрава и силна.
След внимателен преглед ветеринарите предложиха да ампутираме наранения крак. Научихме, че жлезата, която произвежда веществото, смазващо лакътната става, е разкъсана от жестоките майчини зъби и че тази течност изглежда е причината кожата и плътта на предното й краче да се превръщат в мъртва тъкан. Шинирахме крачето на Малката Тайк, третирахме раната с модерни чудотворни лекарства и я превързахме здраво, доколкото беше възможно. Но за това малко подхвърлено дете, родено в този  неприветлив за нея свят, животът беше жесток и тя опита всичко възможно да освободи раненото си краче със зъбките си и ноктите си.
Тогава на жена ми й хрумна гениална идея. Разкрои фланелка с един ръкав за мъничето. Уши я от нов, чист ленен плат и пъхнахме раненото й превързано краче в ръкава. Имаше ефект, но след два дни дренираната рана пропи превръзките и фланелката. Внимателно поставяхме отново лекарство, превръзки, шини и фланелки, но това често упражнение се превърна в тежко мъчение за безпомощното лъвче. Осъзнах, че скоро ще започне да асоциира тази ужасна болка с нас и с времето това ще я озлоби. Нещо трябваше да се направи, трябваше да се подходи психологически. Този въпрос от първостепенна важност стоеше пред мен, докато заспивах на пресекулки по време на тричасовия период за хранене през нощта. Тогава ме осени идея. По-рано бях забелязал моя стара вълнена хавлия, закачена в сутерена. Донесох старата хавлия и бяхме готови за нов подход.
Жена ми и аз станахме много изобретателни с повтарящите се пред нас задачи. Отрязани с подходящия размер подплънки от марля, напоени с чудотворните лекарства, бяха поставяни на лапата. Ленти лейкопласт бяха нарязани и краищата им залепени на удобен рафт над тоалетката. Всичко, което би могло да улесни нещата, беше приготвено предварително, за да съкрати болезнената операция. След това с тихо движение аз хвърлях старата хавлия върху спящото лъвче и нежно го увивах в нея. Изваждах раненото краче през една от дупките от молци в хавлията, докато Маргарет здраво държеше двата края на борещото се и гърчещо се вързопче. С хирургически разрез смъквах старата превръзка и бързо поставях нова. Никога не говорехме, докато поставяхме превръзката, но веднага щом и последното нещо беше поставено на място, започвахме да викаме, „Къде е малкото детенце? Къде е Малката Тайк?”, докато я развивахме и извършвахме „спасяването”. И двамата бяхме нетърпеливи да видим резултатите от новата ни техника. Маргарет и аз стояхме в безмълвна благодарност, докато малкото лъвче ближеше ръцете ни в знак на признателност за „спасението”. Предишното възмущение в нейните изтормозени от болка очи липсваше и ние осъзнахме, че нашият план е проработил.

(продължава)

Превод: Калоян Димитров и Тодорка Халачева

Изтеглете цялата книга.

Следващият роман на Николай Теллалов – ще го сбъднем ли заедно?

Приятели,

Видяхте ли електронните издания на „змейската“ четирилогия на Николай Теллалов:

А чудили ли сте се за „четирилогия“? 🙂

И докато се чудите – ние вмъкваме цифри за платените досега електронни книги:

Е-книга Платени бройки
Да пробудиш драконче 108/57
Царска заръка 200/51
Пълноземие 69/46
Слънце недосегаемо 95/48
Следващ роман 160/9

(Статистиката е актуална към 3 октомври 2021. Първото число указва бройките преди добавянето на „Царска заръка“ в Chitanka.info на 14.12.2014. Второто – след това.)

Продължете четенето на „Следващият роман на Николай Теллалов – ще го сбъднем ли заедно?“

Писателска работилница (29.04. – 30.04.2011 г.)

В рамките на шестия Фестивал на българското образование в Националния дворец на културата, клуб Светлини сред сенките ви кани на:

Писателска работилница (29.04. – 30.04.2011 г.)

Програма:

Желаещите да участват в първия етап на писателската работилница трябва да изпратят своите текстове (разкази, приказки, поезия, пиеси, есета или откъс от по-дълго произведение) в размер, не по-голям от 3 стандартни страници (5400 знака с интервалите), до 26 април, на:
leonadimmm -в- gmail.com

Работилницата е отворена за ученици от всички класове. Заедно с текстовете ни пратете и трите си имена, възрастта и класа си.

Екип от клуб „Светлини сред сенките” ще прочете текстовете и ще отличи своите фаворити, които ще получат награда и грамота по време на втория етап от писателската работилница.

Втори етап:

29.04., 13:30 – 18:00
30.04., 11:00 – 16:00

Всеки ученик, който дойде на Фестивала на българското образование в НДК през тези два дни, може да вземе участие в игрите, които са част от творческата работа на клуб „Светлини сред сенките”.
1. Игра за развиване на въображението.
2. Игра „гледна точка”.
3. Дискусия: герой, среда, свят и обратно (създаване на убедителен герой с адекватно на средата и психологията си поведение).

Отличените участници ще бъдат обявени и наградени на 30.04., от 14:00.

Веднага след това ще ви представим две нови книги на клуб „Светлини сред сенките“ и част от авторите им:

„Войната с фафите”


На война с фафите, или какво се случва, когато се забъркаш с феи

Историята във „Войната с фафите” е подсказана от трейлъра на книгата. Едно малко момиченце на име Кати е главната героиня, призвана да спаси 400-годишна върба от отсичане, а с това – живота на една феериса и нейното царство-феерия (да не кажем цялата природа на планетата, защото фафите далеч не са хвърлили око само на феерията в двора на детската градина!). Кати има трудна задача; никой не й вярва и не иска да й вярва, така че всичко изглежда безнадеждно, както доста пъти в живота. Помощта идва не откъдето е очаквана – на страната на Кати застава беляджията Борко, рамо до рамо с когото ще отмъкнат червения градински маркуч и ще влязат в сражение с фафите. Тази история не е просто приказка – тя провокира за война с фафите, които се крият в самите нас. Без да се усетим, те действат с нашите ръце, погубвайки прекрасната феерия около нас – треви, цветя, храсти, дървета. Колцина отказват полиетиленовото пликче в супермаркета? Едно такова пликче се разгражда 300 г. А колцина са засадили едно дърво? Тези, които имат зад гърба си поне едно посадено дърво, са взели надмощие във войната със своя вътрешен фаф и за тях феерията на природата е жива. Това е скритото послание на „Войната с фафите” – освен чисто читателското удоволствие от неповторимата детска фантазия.

„Храмът” – втора част на романа „Аурелион – вечният баланс”

„Храмът” е дългоочакваното продължение на романа „Монетата”. Тези, които са чели първата част, знаят как започва всичко. Едно малко елфче открадва древна монета, която става причина да се въвлече в опасно приключение по следите на изчезващата магия на Аурелион. Магическата планета е пред прага на глобална криза. Древните й сили я напускат, а никой от мъдреците й няма отговор на въпроса – каква е причината за това? Странна задруга, включваща магьосник-школар, паладин, фъфлещо джудже, луда врачка и момиче-контрабандистка, което се представя за момче, е на път да открие отговорите. Твърде различни по характер, раса и амбиции, спътниците по неволя бързо откриват, че са постигнали най-важното за едно истинско приятелство – могат да разчитат един на друг. Макар и малко на инат, те се привързват безрезервно. Разбира се, това ги плаши и обърква. Депресиите, гневът, неканената любов и бягството от отговорност разкъсват и събират задругата по понякога комичен, понякога тъжен начин. Приятелството и изборът, решенията, които вземаме според това с кого и какво ни срещат обстоятелствата, са едни от основните търсения на авторите. На фона на колоритно приключение с много хумор, но и поводи за размисъл, героите непрекъснато се променят. Развиват се или са объркани, грешат или постъпват достойно, вървейки заедно към мечтата си за едно по-добро време, в което всеки ще намери своето място и ще бъде полезен.

За въпроси:
Валентина Димова, ръководител на клуб „Светлини сред сенките“ – leonadimmm -в- gmail.com

Алманах ФантAstika 2009

Здравейте, приятели-читатели!

Да ви се похвалим, че, ей тъй, отпускарски, завършихме Алманах ФантAstika 2009.

Вижте Съдържанието.

Прочетете Предговора.

Поръчайте директно от съставителя Атанас Славов: atslavov в gmail.com или на 0896 647810.

Цената на аламанаха е 20 лв. и включва разходите за изпращане по пощата. Може да платите по някой от описаните тук начини: http://choveshkata.net/blog/?page_id=180 или направо на Наско.

Гореща молба: За да изплатим тиража, имаме нужда от колкото се може повече покупки на алманаха през следващата седмица. Помагайте.

Благодарско и дочет!

„Слънце недосегаемо“: статистика, планове, помощ

Приятели-читатели,

Днес се навършва половин година от публикацията на електронното “Слънце недосегаемо”.

През нея:

  • книгата си свалиха 40 човека
  • четирима от тях написаха отзив
  • платиха си я 12 (+ Владимир Василев, Йорданка Велкова)

Благодарение на коментарите на мнозина (събираме най-важното тук) и доброволния труд на неколцина започна създаването на „Слънце недосегаемо“ във формат SFB, а оттам и във FB2. Разнообразните похвати във форматирането, които е използвал Ники Теллалов, ще усложнят задачата, защото е необходимо да се измисли начин за представянето им. Постепенно ще преработим и илюстрациите във вид, удобен за презентиране на електронен четец с малък екран.

След успешното приключване ще изпратим книгата в новия формат до всеки, който я поиска. (Моля напомняйте ни. 😀 )

Следват още електронни издания в такива формати:
– „Да пробудиш драконче„, „Царска заръка“ и „Пълноземие“ на Николай Теллалов, в новата им редакция
– алманах „ФантАstika 2009″
– „Дивна„, „Играта“ и другите книги на клуб „Светлини сред сенките“ – с корекции 😉

Благодарим за доверието и коментарите! За нас е важно да разберем дали има хляб (и сол 😉 ) в издаването на истински електронни книги.

За да се ускори процесът, приветстваме доброволци от всякакъв калибър:
– смелчаци, готови да се обучат как се създава е-книга във формат SFB, а после да помагат с горните е-книги
(Можем да направим първото обучение още тази неделя, в интервала 11 – 17 часа. Само ни пишете до петък кои часове са ви удобни.)
– юнаци, знаещи и можещи как да реализират техническите идеи, споменати тук, или други, още по-интересни 😉
– храбреци от друго тесто и естество, за които в момента не се сещаме (и на нас почват да ни се мержелеят очите, като се събере толкова много), но които са се разпознали като нужни

Трудът на всеки, допринесъл за създаването на електронните книги, ще бъде уважен наравно с онези, създали хартиените и помагали по какъвто и да е начин. Човешката библиотека, под и отвъд всичко друго, събира читатели-заради-читателите, човеци-заради-човеците: нашия народ.

Дочет!

Към началото