Категория: Приятелите

Приятели читатели!

Младите, усмихнати и продуктивни автори от казанлъшкия клуб “Светлини сред сенките” подготвят нов проект: заснемане на мини сериал по книжната поредицата “Аурелион: Вечният баланс”. Както вероятно се досещате, едно подобно начинание изисква доста средства – човешки и парични. За човешките попълнения, струва ни се, Светлинките винаги са отворени. С други думи, ако смятате, че бихте могли да им предложите помощта си – с идея, рамо, майсторлък, хитрина… в областта, в която сте добри – надали ще им е излишна.

За момента обаче най-голямата грижа на надъхания екип е събирането на средства – парични. Ето основните неща, за които са им нужни:

– снимачна техника – подходящи камера(и), микрофон(и)…
– превод на трилогията “Аурелион” на английски език – това е ключово за пробива извън България
– костюми – младежите сами правят костюмите си, но са им  нужни пари за материалите
– пътни разходи – по-голямата част от снимките ще се проведат в или близо до Казанлък, но има и по-далечни, до които ще трябва да пътува голям екип от хора
– заплащане на професионални актьори – ще са нужни за две от ролите

За да популяризират работата си в чужбина, а и за да съберат нужните средства за сериала, Светлинките са създали своя страничка на сайта www.indiegogo.com, чията главна цел е да помага на най-различни проекти да бъдат забелязани, да получат парична помощ от дарители, а хората, дали пари за проекта, на свой ред да бъдат облагодетелствани, като получат различни привилегии – оригинални рисунки от творението, копие от всяка серия, по-ранен достъп до определени неща…

Ето и страничката: http://www.indiegogo.com/aurelionseries

Младите творци от “Светлини сред сенките” много ще се зарадват, ако бъдат подпомогнати чрез разпостраняване на връзката по-горе, за да ги забележат повече потенциални дарители, и винаги правят всичко възможно да се отблагодарят по подходящ начин на всеки, който им е помогнал по някакъв начин.

Ние също ще се радваме, ако вестта достигне повече Човеци! 🙂

Ако имате въпроси, не се колебайте да пишете в коментарите на кампанията или да се свържете направо със Светлинките на техния адрес svetlini – @ – svetlinisredsenkite – com.

Благодарим!

За екипа на ЧоБи: Лъч, Алекс и Калин

Тристагодишният мир в Ендеврил е към своя край. Разгарят се стари вражди и нов плам на отмъщение за минали провали. Прокълнатият бог Као не е забравил, и за причиненото му от неговия съперник – паладинския бог Хакра, той ще мъсти на цял един свят. С помощта на тираничната реформаторка – кралица Щаа’рналидал, и прокуденото на земята божество Терхезен, над благоденствието на народите надвисва сянка.

Шаа’рналидал притежава могъщ предмет, наречен Черната перла, и между нея и силата на перлата стои мъничка ключалка и липсващият ключ.

На север се случват странни неща. Черна мъгла се спуска над стадо овце и след надигането й остават само оглозгани кости. Очевидецът на явлението е открит мъртъв край каналите на град Зийн. Носейки тревожните вести на баща си, младият елфически принц Еливан Леронис среща пътуващо към Зийн семейство. Запленен от красивото човешко дете Линая, той й дарява ценен елфически медалион, без да знае, че с този си жест на добрина ще начертае тежката съдба на момичето. Този медалион се превръща в нейното спасение и проклятие.

В същото време по петите на принца е обладаният от демон паладин на име Аршордер, който пряко волята си е принуден да служи на Као.

Мистериозно братство, посветило се на опазването на мира в Ендеврил, се намесва в събитията и заедно с Еливан тръгват по следите на Линая, преди Терхезен и Шаа’рналидал да я открият първи, но Кринс – водачът на братството, е разкъсван от вътрешния конфликт между тъмноелфическата и вампирската му половина. Създаден да бъде перфектният воин на мрака, той е плод на експеримент, който заплашва да излезе от контрол. Болестта му заплашва не само мисията, но и всички намиращи се около него.

Тъмният елф Дарзал Абладора и кралят на горските елфи Зарфид Леронис са принудени да преглътнат своите различия и да поемат към далечните земи на Блемарун, в търсене на раса, считана за мит.

В отсъствието на краля красивите елфически гори бавно започват да загниват. Принц Джеяшан Леронис се обръща с отчаяна молба за помощ към Върховния повелител на тайния некромантски орден.

Макар и затворена, скверната сила, излъчваща се от перлата, унищожава крехкия баланс между порядъка и безпорядъка и светът бавно започва да се разпада, докато армиите на Шаа’рналидал и Терхезен сеят гибел. Вселенските магове – защитниците на балансната нишка, се впускат в битка, която може да се окаже, че не е по силите им.

 

Ако анотацията към романа на младата българска авторка Силвия Петрова ви е грабнала и ви се ще да го грабнете и вие, може да го сторите, като направо се запознаете с нея на премиерата на “Зеницата на смъртта”.

Кога: 26 септември (сряда) от 18:00

Къде: гр. София, Пиано бар SOCIAL CLUB (пл. Славейков 4 – под Столична библиотека)

Анотацията е взета от блога на Ради Радев, а за повече информация тук и тук.

 

 

Списанието на твърдите фантазийните любители в онлайн пространството Сборище на трубадури, уникалната книгообичаща, книгоправеща и книгоразпространяваща общност Човешката библиотека и най-младото и активно издателство за фентъзи в България MBG Books обявяват всенароден куест за откриването на истински добрия български фентъзи роман , дългоочаквания отговор на вълните чуждоезични очилати магьосници, блестящи вампири и безумни асасини, нападнали ни в последните десетилетия, който за по-комуникативно ще наричаме КОНКУРС ЗА БЪЛГАРСКИ ФЕНТЪЗИ РОМАН.

Изискванията:

Очакваме вашите творби в електронен формат – rtf или doc, написани възможно най-грамотно на български език във формата му на класическа кирилица. Жанрът е фентъзи в най-широкия му смисъл – позволени са всякакви пълчища диви елфи, мрачни вампири, летящи амфибии , чудовища, демони , нехора , населяващи всевъзможни магични фантазийни светове и офентъзена реалност, важното е да ни разкажете искрено и страстно за вашата несънувана възможна нереалност или бленувана невъзможна реалност. НО внимавайте сериозно с писмените излияния на непредизвикана жестокост към човешки, животински и инопланетянски видове – откровените гнусотии няма да бъдат толерирани.

Няма ограничения за обем, нито за брой произведения от един автор. Единственото изискване е романът да бъде завършен, като е допустимо и използването на умерено отворен финал с цел разгръщане на идеята в евентуална поредица. Ще се радваме , ако придружите своите произведения и с кратка анотация-представяне на идеята, героите и самите себе си. Допуска се писането под псевдоним и активното участие на всяко алтер-его.

Наградите:

Голямата награда е естествено издаването на най-добрия български фентъзи роман под шапката издателство MBG books след професионална редакция и коректура. Не липсват и много поощрителни награди под формата на книги от MBG Books за първите отличили се, както и публикуване на части от вашите романи в електронно списание Трубадурите . Специалната награда на ЧБ е за най-окрилените от вас –  издаване в електронен формат на отличило се и покриващо критериите на чобитската общност заглавие.

MBG books и ЧБ си запазват правото да не присъждат първа и специална награда при липса на достоен за това кандидат. Но се надяваме да не се стига до подобни нежелани варианти, като вярваме искрено, че най-добрите български фентъзисти точно сега четат настоящия текст и се вдъхновяват.

Срок:

Крайният срок на конкурса е : 15.09.2012. Получени след тази дата работи могат да бъдат разглеждани само извън рамките на конкурса.

Журито:

Журито ще оценява романите напълно анонимно и независимо. Членовете са активни четящи блогъри, хора,  обичащи искрено книгите и професионалисти , заминащи се с книгоиздаване, с различни вкусове и ценности, но разбиращи безусловно от добри заглавия. Всички те са официални членове на MBG books, Трубадурите и Човешката Библиотека.

Контакт:

Изпращайте своите произведения на мейл:  [email protected].

Не забравяйте да упоменете и своето име, както и да начин да се свържем с вас – мейл, телефон, адрес.

П.П. Резултати очаквайте след средата на ноември.

Приятели (:

Вчера, в последния ден от седмия Фестивал на българското образование, се събрахме да наградим отличените автори в Копнежа за ученическо творчество. Ето как:

• звукозапис от награждаването
• поглед от SciFi.bg

И ето кого:

Отличия от електронно списания SciFi.bg

• Павел Миланов – за „Детето на Дявола“
• Мария Лазарова – за „Кафе“
• Евгения Василева – за Narratio de Imbre Obscuraque

Отличия от клуб „Светлини сред сенките“

• Християн Трифонов – за „Главобърканици“
• Йорданка Делева – за „Мартенско вълшебство“
• Виктория Николова – за „Левски“

Отличия от клуб „6+“ към НСОУ „София“

• Християн Трифонов – за „Главобърканици“
• Йорданка Делева – за „Мартенско вълшебство“
• Георги Стоянов – за „Психологически фотографии“
• Християн Марков – за „Истинска приказка за доброто“

Отличия от фондация „Човешката библиотека“

• Лилия Георгиева – за „(Представи си момиче)“
• Милена Милтенова – за „Разни умозрения“
• Мира Владимирова – за „Надеждата в отражението“
• Румен Скрински – за „Портрети BG“
• Мая Стойчева – за „Идея, родена под звездите“ и „Трудна сватба“
• Синем Смаилова – за „Изгубеният талант“
• Мария Попова – за „Парите“
• Сюзън Гератлиева – за „Светулка“
• Алис Сандалова – за „Една вълшебна, зимна, звездна нощ“
• Мария Белчева – за „Да бъде светлина“
• Михаела Белчева – за „Идея, родена под звездите“
• Соня Маринова – за „Въпрос“
• Габриела Влахова – за „Гърненце с мерудийка“
• Християн Трифонов – за „Главобърканици“, „Историята на едно дърво“, „Магията на любовта“ и „Възкресение“
• Наталия Таскова – за „Спомен“
• Цветина Пенева – за „Другата ми сестра“
• Йорданка Делева – за „Мартенско вълшебство“
• Мария Иванова – за „Подводният град Атлантида“
• Георги Стоянов – за „Психологически фотографии“
• Моника Ангелова – за „Чудесата в нашия живот“
• Радостина Диловска – за „Русалките умират на разсъмване“
• Любимка Георгиева – за „Доброто добро ражда“
• Гала Пенкова – за „Правете изкуство, не конфликти“
• Ивайла Петрова – за „Пролет в гората“
• Габриела Симеонова – за „(Деца, родители, лудории)“
• Ирена Димова – за „(Претопявам се в сол)“
• Марина Ерева – за „Видение“
• Преслава Македонска – за „Казах ли ти…?“
• Виктория Идакиева – за „Моят свят“
• Мария Величкова – за „Нашият блок, нашата сцена“
• Димитър Михов – за „Тихо е“
• Цветомира Николаева – за „(Аз не съм незабележим човек)“
• Димо Желязков – за „Сърцето, Любовта и Душата“ и „Животът“
• Томислав Господинов – за „Моят силен старт за България започва с…“
• Мария Лазарова – за „Кафе“
• Петя Петрова – за „Любовта в моя живот“ и „Ако животът е непрекъснат спектакъл, а ние – участниците в него, то кой е зрителят?“
• Борислава Христова – за „Свободни ли сме днес?“
• Яница Кочева – за „Сън ли е било“
• Деница Дачева – за „Селско сърце“
• Мартин Иванов – за „Гангстерска сутрин“
• Димитър Гълъбинов – за „Българин да се наричам…“
• Християн Марков – за „Истинска приказка за доброто“, „Война на световете“ и „Сложно нещо е любовта“
• Митко Сираков – за „Изворът на моята душа“
• Елица Илиева – за „Сбогом, тяло“
• Георги Ставрев – за „Искам да съм здрав, защото…“
• Виктория Николова – за „В една вълшебна звездна нощ…“
• Биляна Йорданова – за „Карай бавно – спаси живот“
• Раян Иванов – за „Необичайни сезони“ и „Обратният свят“

Отличията са изброени в реда, в който получихме текстовете. Копнежът не състезава авторите едни с други (за това си има конкурси ;)) – той отличава всички, чието вълнение и старание са ни впечатлили.

Лека-полека ще публикуваме тук ония отличени текстове, които авторите пожелаха да споделят и с вас.

Благодарим на всички участници за усмивките, писъмцата (особено за милите :D) и за ударната доза вдъхновение, че следващата вълна идва. Хайде пак! 🙂

Благодарим и на съмишлениците ни от „Професионален форум за образованието“, които за четвърта година ни сътворяват възможност да участваме в образованието: свързващо, равностойно, градящо умения… образование, каквото си мечтаем ние.

А аз благодаря лично на Или, Лъч, Еви и Наско, които подготвяха, пренасяха, пазителстваха и ми припомняха, че ЧоБи значи „заедно“.

Накрая, за десерт… ще пуснем духа от кутийката. 😀

Приказката разказва, че някога странстваща задруга от народа на Чобитите попаднала на тайнствени свитъци с древна мъдрост. Уви, вековете не били пожалили пергамента – половината от записаното било изличено, недостъпно за смъртни очи. Поумувала задругата, поусмихнала се задружно, пък занесла половинчатите свитъци на Събора на омъдряването, където се сбирало голямо и мало (особено мало) от близо и от далеч. И им предложили, на сбраното голямо и мало (особено мало), да довършат древната мъдрост, като черпят без страх и свян от своята си.

И ето какво произтекло…

Разказва приказката, че задругата Чобити още умуват и се усмихват. Особено се усмихват…

Снимки: Евгения Василева, Илка Чечова

Неотдавна издателството за електронна словесност „Е-КНИГИ“ пусна нова стихосбирка от Александър Карапанчев – „Да направиш вкусолет“. Тя започва с едно съкровено определящо я мото: „Все по-свободен в свободния стих…“ Сега ви представяме тази книга с няколко нейни елемeнта, а именно: текста на четвърта корица, автоинтервюто на поета и избрани графики от художника Калин Николов, който неведнъж е бил номиниран за международната награда „Еврокон“.

☼   ☼   ☼

Както писа вестник „Стандарт“, книгата „Топлото ключе на живота“ от Александър Карапанчев (2010) е първата българска стихосбирка с фантастична поезия, появила се в Интернет.

„ДА НАПРАВИШ ВКУСОЛЕТ“ е втората стихосбирка на същия автор и пъстрите ударения в нея също падат върху фантастиката като супержанр в изкуството. Диапазонът на поета се движи от тристишието до поемата и от песъчинката – до необята на Космоса.

Книгата е обогатена с 20 много атрактивни графики, създадени специално за това издание от големия ни художник Калин Николов. Самият той отбелязва: „Тези стихове са изкушение за илюстратора – те са като катедрала от образи и пространства, тук словото, книгата, околната среда нямат граници помежду си…“

Стихосбирката „Да направиш вкусолет“ се намира на адреса на издателя: http://e-knigi.net.

☼   ☼   ☼

Александър Карапанчев
А В Т О И Н Т Е Р В Ю

(Помества се със съкращения)

Въпрос: Но защо точно „Автоинтервю“? Толкова ли не се намери някой пишещ, който да ви зададе шепа културни питанки?

Отговор: Нито са ме търсили отнякъде, нито пък аз съм тръгнал да ги търся със звънкото като камбана „Хайде, дами и господа, да ме интервюирате…“. Имам в запас още два-три технически мотива. Изведнъж ми се прииска да бъда едновременно от двете страни на барикадата (тоест на интервюто), разполагайки с пълен контрол както върху въпросите, така и върху отговорите им. А понеже от доста години съм запален колекционер/читател на поезия и даже по малко пиша стихове, мисля, че съм един вид подходящ обект за разговор…

В.: Добре, да започваме. Сещате ли се за други автоинтервюта?

О.: О, това е много рядък жанр. В момента се подсещам, че такива са правили двама от най-любимите ми писатели. Става дума за реалиста Труман Капоти, който владее по фантастичен начин перото, и за фантаста Станислав Лем, успял тъй реалистично да обагри плодовете на своята неизтощима фантазия.

В.: Как смятате – къде минава границата между реалистичната и фантастичната поезия?

О.: Наистина хубав въпрос! Съвсем същия аз зададох на Александър Геров преди близо четвърт век. Мълчаливият чак до енигматичност 70-годишен поет не се затрудни особено с отговора. След като съсредоточено смукна от стъкленото си цигаре с йоден цвят, той отбеляза, че тази граница е твърде тънка и че минава през въображението, през таланта. И: „С колкото повече талант и въображение е богато едно творчество, толкова то е по-фантастично…“ Е, подир толкоз изтекли води на мен още ми е трудно да добавя нещо по-съществено към неговото определение…

В.: Ами какво ще кажете за вашата „Поема със сетива“? И защо тук публикувате само късове от нейното пъстроцветно тяло?

О.: Над тази поема работя от дълги години. Имам нейде из шкафа си други написани части от нея, например за Техни величества слуха и зрението, ала смятам, че още не са достатъчно изкристализирали за печат. Пък и, да ви „светна“, читателят не се вълнува особено от срока, за който е създадена нечия творба. Дали ще е за броени минути (както е умеел Христо Смирненски), или за три месеца (нужни на Жозе-Мария дьо Ередия, за да извае някой от царствените си сонети), не е толкова важно, колкото онази ракета-носител – качеството…

В.: Няколко думи за вашите хобита, които навярно подхранват поезията ви?

О.: На по-млади години колекционирах какво ли не: кибритени кутийки, монети и значки, по-шарени от тропически пеперуди; марки от различни държави или кулинарни книги, така богати на куп разнолики ястия. Но най-голямо внимание комай съм отделял на сбирката си от минерали, „гарнирана“ с литература върху тях. Заради тая сбирка даже съм вземал журналистически командировки до някои благодатни за целта места – да речем, Маджарово, Лъки, Елисейна… Без съмнение колекционерството е огромен лековит извор и за душата, и за интелекта, а плътният допир до различни камъчета от световната мозайка не може да не те зареди с доза поезия.

В.: Да продължим с питането: имате ли чекмедже с някакви непубликувани стихотворения?

О.: Уф, съгласете се, че това е доста банален въпрос. Инак да, нещичко отлежава в е-чекмеджето ми – една поема за възкресяване плюс нови стихотворни цикли. Говоря, разбира се, за фантастична поезия не като качество, а чисто и просто като жанр. Ето няколко заглавия на вече готови цикли, които търпеливо си чакат своето време, място и аудитория: „Живарник“, „Четиримата гиганти“, „Лиричен октаедър“… Вижте в аванс нещо октаедърско, в което пак участват минерали:

*  *  *

Богове мои, богове мои,
колко упорито, колко ударно
се крием във пещерите на делника!
Но как тогава ще ни намерят
потомците: като скъпоценни камъни
или като загаснали в мрака черни въглени?

В.: Ще ни кажете ли дузина други поети фантасти, били те българи или чуждестранци?

О.: Знам и повече от три дузини, обаче за „лабораторно“ чист поет, който е писал само и единствено фантастика, нямам спомен. От българите мога да посоча отделни заглавия на Пейо Яворов и Димчо Дебелянов, на Божидар Божилов (първия ни автор на фантастичен роман в стихове – „С ракетата „LZ“ на лунатa“) и Анибал Радичев с книгата му „Скок в пространството“. От задграничните стихотворци на яркото въображение сега се сещам за… момент, моля, сещам се за руснаците Арсений Тарковски, Вадим Шефнер и Андрей Балабуха; за американците Рей Бредбъри, Сюзет Хейдън Елджин, която през 70-те години основава тяхната Асоциация на поетите фантасти, за Томас Диш или „баба“ Урсула Ле Гуин… Любопитно е, че дори при хорър наградите „Брам Стокър“ се връчва приз за поетични творби.

В.: Вие сте между съставителите на първата у нас антология на фантастична поезия, озаглавена „Фантастихия“. Добре ли се прие тя от ценителите на мерената реч, или си остана затворена в т.нар. гето на фантастите?

О.: Първо, фантастиката също може (не по-лошо от реалистиката!) да критикува, да славослови и благославя Живота – убеден съм в това. Второ, отначало антологията беше посрещната на нож от шепа псевдоинтелектуалци, въобразили си, че разполагат с неограничен монопол в изкуството. И трето, когато по-лекото и ненужното се изпари, дойде известно признание за този първопроходчески проект, който реализирахме заедно с Атанас П. Славов. Надявам се, че с времето усилията ни ще надскочат границите на споменатото от вас гето. Ех, дано ни помогне и чаровната, вечно млада муза Ерато…

В.: Ами държите ли пред духовния си взор някаква формула за поезия?

О.: Хммм… Да, тук мога да кажа няколко изречения за златокованата формула МОМ, създадена от един от най-любимите ми поети на всички времена и народи. Поетът се нарича Николай Заболоцки (1903–1958) и зад неговото съкращение всъщност стоят три думи, три много здрави опорни точки: Мисъл – Образ – Музика… Както виждате, на музикалната страна в случая е отреден „бронзов медал“, пък и тя си е съвсем, съвсем отделно изкуство, което спокойно може да мине без никакви стихотворения. Понякога думите само стесняват обхвата.

В.: Вместо довиждане да ви попитам: защо все пак избрахте такава рядка форма – автоинтервю?

О.: Защото вярвах, че ще имам достатъчно търпение и такт да си задам интересни въпроси и после да им отговоря от сърце и ум.