Категория: Е-книгите

Продължете четенето на “Копнеж за корици на следващите ни книги: По-желани”

Приятели (:

„Пентаграм“ е предстоящ сборник на Атанас П. Славов, който включва романа „Психопрограмираният“, разказите от „Мигновечност“ и… вижте надолу. 😉 Подготвяме сборника за поредица „Човешката библиотека“, като съвместно издание с Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“.

Сборникът ще излезе на хартия едновременно с Фантастивала, който ще проведем от 16 до 18 май в музея „Земята и хората“ в София. (За него – малко по-натам. :)) Ще отпечатаме „Пентаграм“ с твърди корици, в два варианта: обикновен, с цена 15 лв.; и илюстриран, с цена 30 лв. Обикновеният съдържа 490 страници, а илюстрираният включва още около 100 цветни страници. Вижте пълното съдържание най-долу.

Тиражът на „Пентаграм“ изцяло ще зависи от предварителните поръчки; ако го искате, до 6 май ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com):

– колко бройки от сборника искате – обикновени и/ли илюстрирани;

– дали да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Пентаграм“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

ВНИМАНИЕ: (Добавка от февруари 2015-а) Сборникът действително излезе – но в момента хартиените му издания са изчерпани.

Ето и съдържанието му:  Продължете четенето на “В подготовка за „Пентаграм“: съдържание и финални поръчки (до 06.05.)”

Приятели:

Честит Ден на книгата!

За да отпразнуваме както подобава, ви представяме предложенията, които получихме в Копнежа за корици на следващите ни книги: за трите романа „Нощта на скорпиона“ от Мария Гюзелева, „Ех, магесническа му работа“ от Калоян Захариев и „Песента на ханджията“ от Питър С. Бийгъл. Включиха се общо 4 художници с 18 варианта. Благодарим на всички тях за споделеното вдъхновение!

До края на месеца ще обявим онези, които грабнат най-много сърца и умове сред нашите журита. Междувременно каним всички участвали художници да си изберат три от електронните издания в поредицата ни (от „Да пробудиш драконче“ до „За спасяването на света“) – като една по-осезаема благодарност за посветеното време и сили. 🙂

Останалото, както пише Бардът, е мълчание – общуване без думи…

Продължете четенето на “Копнеж за корици на следващите ни книги: получени предложения”

Приятели:

Христос воскресе! Вие? 🙂

Ние пък удължаваме срока на Копнежа за илюстрации на „За спасяването на света“ до 18 октомври. Останалите условия се запазват същите – вижте ги в линка.

Чакаме ви! 🙂

Приятели (:

„Пентаграм“ е предстоящ сборник на Атанас П. Славов, който включва романа „Психопрограмираният“, разказите от „Мигновечност“ и… изненади. 😀 Подготвяме сборника за поредица „Човешката библиотека“, като съвместно издание с Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“.

По-долу ви предлагаме избрани откъси от „Психопрограмираният“. А до 25 април може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com) дали искате:

– хартиени бройки от сборника и колко – така ще преценим хартиения тираж;

– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Пентаграм“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

Размислящо четене!

~

Но сега, когато гумената лодка го предпазваше от студа на айсберга, а звездите горе ставаха все по-пронизителни, Баюн ненадейно си помисли, че и полетът е като музиката. Или по-скоро в онова вътрешно, дълбоко неизречено желание да лети винаги е присъствала музиката. Макар че тя винаги е била в него. Единствената заслуга на Предписанието беше може би в това, че го изтръгна от ежедневието. Даде му възможност да се вгледа в себе си. Досега не знаеше, че това е толкова възможно. Нямаше откъде да го научи. Никой от хората, които беше уважавал, не правеше това. Единствен Дилетиле обичаше да говори за самовглъбяване. Но в неговото огледало човек можеше да види само отражението на Единната същност – и нищо повече.
Да полетиш като музика. Да излетиш в музиката. Да изсвириш мелодията на полета… Баюн с наслаждение караше мисълта си да се преобръща като риба в планински поток – толкова бързо, че се виждат само отблясъците. От паметта извираха несметни преживени мигове, когато издигайки самолета през облаците, той неизменно бе чувал една мелодия, лягайки на крило – друга, и всички неповторими виражи в своята грациозност раждаха музикален образ – неосъзнат и естествен като дишането… Поиска така, както е легнал по гръб, с лице, потопено в небето, изведнъж да пропадне нагоре, да разкъса стегнатата еластичност на въздуха и да се гмурне там, където падането няма значение, защото не те приближава към нищо и не те отдалечава от нищо. За пръв път извън самолета усети в себе си мелодията. Нямаше самолет, но имаше полет. И мелодията прилягаше на този полет. Тя се възкачваше по хиляди разтревожени струни. Изстреляна от техните тласъци, отвъд тембрите на познатите инструменти, тя ставаше просто музика – истинска и изменчива като мисъл… и зад затворените му клепачи пламна една кратка и необикновена фраза: Музиката е танцуваща мисъл.

Продължете четенето на “В подготовка за „Пентаграм“: Малкото четене”