Приятели (:
По-долу ще откриете предговора към предстоящото електронно издание на антологията „Тринайсетте цвята на дъгата“. По-важното обаче е, че може да ни помогнете в подготовката – като:
– участвате, или насърчите ваши рисуващи приятели да участват в Копнежа за корица, който тече до 15 март. Остава точно една седмица – давайте!
– ни пишете искате ли хартиени бройки от антологията и колко. Вече разполагаме с готов тираж – но ако поръчките се окажат много, ще мислим за допечатка.
– ни пишете искате ли да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Тринайсетте цвята на дъгата“ заслужава да излезе в поредица „Човешката библиотека“.
А сега…
Защо сте тук?
Мигар очаквате да откриете нещо по-хубаво, по-истинско от историите, които ви чакат една страница по-нататък? Колко пъти ви се е случвало? Честно?
Така и така сте тук:
Вие вярвате ли на нещата, дето ги пише по предговори, задни корици, рецензии, публикации в пресата? Вярвате ли – дори след като сте прочели самата книга – че рецензентите, предговарящите, представящите също са я прочели? А ако са – полезни ли са ви, техните гледни точки? Влияят ли върху читателския ви избор?
… Още сте тук?
Антологията „Тринайсетте цвята на дъгата“ беше събрана заради изискванията на Европейската комисия при кандидатстване по програма „Култура“.
Глупости. Антологията беше съставена, защото отдавна имахме нужда от смислен и силен сборник, в който да няма празно.
Грешите. Антологията беше съставена, за да положи основите на следващата, по-голямата антология. Нима сте забравили?
„Всяка от историите тук е за спасяването на света. Независимо дали говорим за буквалното спасяване на Земята от метеорит (както става в „Как спасих света, или най-хубавата професия“), на личния ни свят, парченцето земя, която наричаме „наше кралство“ („Извън картината“), на единичната вселена, която е човекът („Заклинание“, „Да обичаш Сам Сама“, „Драконът и портокаловият сок“), на ВСИЧКИТЕ вселени-хора, които сме се сбрали в този свят („В началото бе метрото“) или на някой друг („Животинчето“), или на самите принципи, които осмислят съществуването ни и ни позволяват да продължим да се наричаме „човеци“ („Сиянието на реката“, „Последният разказ“, „И попита войникът: – Кой ме повика?“, „Сънувах човешко лице“, „Атентатът“, „Приказка за Юнаци и злодеи“).“
Първоначалната подборка се ограничи – по необходимост – до български текстове, за които разполагаме с качествени преводи на английски език. (Плод от дейностите на Фантазийската преводаческа академия.)
Абсолютно си прав, за сефте. Не че някой ще ти повярва. Все някой – избери си от тоя списък с имена тука – ще изока, че пак е вършала шуробаджанащината. Че пак „нашите“ са се вредили за сметка на „вашите“.
Да окат. Тяхно изконно право е. Знаете, че ако ни проглушат ушите, наше право пък е да не ги включим в следващата, по-голямата антология. Омръзнало ни е, уморено ни е да се държат с нас все едно сме им длъжни…
Авторите са подредени по старшинство – от най-възрастната до най-младата.
Не е вярно. Авторите са подредени по младшинство – на духа. Виж: започваме с най-младия дух, този на Марта… така де, Величка. Следва другият най-млад дух, този на Наско. И тъй – до ненадейно, неподобаващо зрелия дух на Геновева.
Аз бих пренебрегнал подредбата и посегнал към разказите на случаен принцип. Разгръщам на произволна страница и търся отговори. На въпроса, който съм си задал, преди да разгърна.
Но тук навлизаме в други едни сфери…
Всеки автор е представен с по един текст.
И това не е вярно…
… … …
Е – беше ли ви полезен, нашият вътрешен монолог?
И подлежи ли нещо в изкуството на еднозначно тълкуване?
Ако имате отговори на тия въпроси – или искате да ни зададете други, ваши си – заповядайте в дома на Човешката библиотека:
http://choveshkata.net
Тя е място за общи търсения. А понякога – като в тези тринайсет истории – и открития.
Айде пак се почна с текстовете за задни корици…
Засмеяно ваш,
Калин
