Прегръщам, замахвам, отсичам.
Прегръщам, замахвам, отсичам.
Прегръщам, замахвам, пускам, обръщам се.
Над житата пробягва полъх и те меко се люшват.
Двамата – Съгледвачи? Преследвачи? Двойка? – се изправят до синора. Единият държи шепа зърна, които стрива с пръсти, а сетне поднася пръстите към носа си. Изискано, без излишества и надувки.
Очертава се прелестен тупаник.
– Слушам ви.
Единият сваля ръката си в отривист поклон, докато застава в пълен анфас към мен. Не се усмихва. Прави му чест. Другият, почти едновременно, пристъпва до него. Помежду им остава разстояние точно колкото за конфед’ска жена, не много слаба, не пълна.
– Тук сме като официални представители на Гмономто.
– Слушам ви – кимам аз, овладявайки порива раздразнение. Емблемите на левите им рамене са ми казали откъде са.
– Получихме вест, че в парцела ви се отглеждат посеви, сътворени от нашите господари, без разрешително.
– Проверката ви потвърди ли го? – вдигам вежди.
Кимват, съвсем едновременно. Затулям очи с длан и дори се повдигам на пръсти, за да погледна над раменете им нивата на Божинов. Инстинктивна реакция, и не особено резултатна – дотам има все така седем хвърлея, все така безопасни (разправят ни Мъдреците). Атанас не ми е казвал да е градил кошери през последните месеци, а и няма как да пропусна хоралите на пчелички, ако решат да ме навестят. Откъде са дошли тия неща в житото ми?
Ех, Майчице наша…
– Известно ли ви е – демонстрира членоразделна реч другият, – че присъствието на земеделски култури, сътворени от Задруга, създаваща живи твари от клас Поверителен, в парцел, който не разполага с разрешително за съответния времеви отрязък, е наказуемо по чеп осем, издънка дванадесет и чеп двеста и седемнадесет, издънка две от Съглашението за живите твари, земята и препитанието?
Кимвам безмълвно. Не ги знам точните чепове, но съм наясно с духа на Съглашението. Даже след като преди три седмици група Мъдри мъже (и Манева) вписа поправки, без да ги обговори и съгласува с конфед’ските поданици както насочва редът на Правото.
– А известно ли ви е, че наказанията, изложени в Кодекса на неправдите и способите за тяхното възмездяване и оправяне, предвиждат възмездия в размер половината от реколтата, добита от парцела, на чиято площ са открити непозволени култури, и пълна възбрана върху отглеждането на културите, противоречащи на чеп осем, издънка дванадесет и чеп двеста и седемнадесет, издънка две от Съглашението за живите твари, земята и препитанието, редом с тригодишна възбрана за отглеждане на сродните ним култури?
Плъзвам се плавно напред, старателно скръстила ръце зад гърба си. Озовавам се на две крачки пред другия, и на четири по диагонал от единия. Гледат ме все толкова съсредоточено, а другият не губи и късче от сладкодумието си.
– В качеството си на официални представители на Задругата, създаваща живи твари от клас Поверителен Гмономто, разполагаме с правото да проверяваме земеделски парцели, за които биват подавани известия, съдържащи загрижени подозрения за противоречия с чеп осем, издънка дванадесет и чеп двеста и седемнадесет, издънка две от Съглашението за живите твари, земята и препитанието. В допълнение към цитираното право сме натоварени с правомощия да налагаме запрещение върху сеитбата, гледитбата, беритбата и полагането на всички неспоменати, но свързани грижи за заподозрените култури, до изясняване на точните обстоятелства.
Прехапвам долна устна, по навик.
– Извършената от нас проверка задълбочава подозренията за противоречия с чеп осем, издънка дванадесет и чеп двеста и седемнадесет, издънка две от Съглашението за живите твари, земята и препитанието. Затова считаме за необходимо да наложим запрещение върху… – той най-сетне си поема дъх – всички земеделски дейности тук. Моля елате с нас за изясняване на точните обстоятелства.
Някой път си мечтая интуицията ми да ме подведе. Някой друг път ще е. Тупаникът се затвърждава.
И все пак…
– В качеството си на волен конфед’ски поданик в духа на Съглашението за волното поданичество и неприкосновената свобода – гледам го сериозно и настойчиво, белким думите ми пробият дебелата му кратуна на Тълкувател – имам право да ви пропъдя от имота си, ако преценя, че присъствието ви тук е нежелано. Съглашението ми дава и правото да приложа сила, особено в случаите, когато сте навлезли в моя земя без покана или предупреждение. Вървете си с мир. Аз ще забравя, че сте взели без позволение шепа от плодовете на моя труд. (В духа на Съглашението за живите твари, земята и препитанието.)
Другият отстъпва леко назад, половин крачка към външната ми страна, точно когато единият пристъпва напред, половин крачка, от другата ми страна, точно когато пристъпвам диагонално, две трети крачка, така че когато свършим с пристъпването, отстоянията да си останат същите.
– А като Дева-Юнак, имам по-висок чин в Конфед’ските миропазещи сили и от двама ви. И сега, като ваш може-командир, ви веля да спрете и да се върнете при преките си началници за друга задача.
Леят се думи, стъпват се стъпки, пазим позиции… Писва ми.
Явно си проличава.
Двамата рипват насреща ми като кошутенца първескинчета (…дали не са Двойка?) и за миг секват дъха ми с тъй рядката своя грация и синхрон. Сетне аз секвам дъха на другия, а докато конвулсиите му мачкат недоожънатото жито, скачам към първия, бясна. Как го беше изпял оня несретник… аха – ядна като младата Юна.
(Съзнавам, че на едно примитивно, зверско ниво, от мъничка храня недоверие към Тълкуватели и всякакви хора, ползващи Правото за оръжие. Това обяснява, обяснявам си, а вятърът вее косите ми и гъделичка свивката между палеца и предългия показалец на дясното ми ходило, защо избрах за другия прав еленски, и то право в слънчевия му сплит. Белким когато се освести, да се освести и сърцето му.)
Насреща ми блясва метал, боли, вече не мисля, пета, лакът, захват, пука кост, крясва, пускам, дишаме, дишаме, дишаме. Изпъчвам гърди и алената вадичка покрай лявата ми за миг приковава вниманието му. Точно колкото да се плъзна сред класовете и да го мелна в чатала. Как го беше изпял оня несретник… аха – в такива случаи мъжът се групира около гениталиите си и забравя за всичко останало. Смея се от сърце, докато му отпирам още един лакът в брадичката, довършителен.
(Днеска направо не се трая, толкова съм…….)
Хапя устни, тръскам глава. Гушвам сноп дълги стръкове, чакам да ми помине.
После си грабвам наметката и хуквам да търся кой ги е пратил.
