Cloud Atlas / „Атлас на облаците“: български субтитри, интервю с Уачовски, отклици

Приятели (:

Да почнем с важното:

Български субтитри за Cloud Atlas / „Атлас на облаците“: версия 2013-02-07
(за вариант на филма в 1 файл)
Първоначален превод: vortex от subs.sab.bz
Цялостна редакция: Калин Ненов, Евгения Василева, Илка Чечова от Човешката библиотека

… И преди да сме ви изгубили в препускането към любимия видеоплейър 🙂 – горещо ви препоръчваме един разговор с двама от тримата режисьори:

Уачовски: Как „Атлас на облаците“ изключва зрителите от Матрицата
Интервю на A.V. Club с Лана и Анди Уачовски
(избрани откъси; пълният текст на английски език е тук):

Превод: Илка Чечова
Редакция: Калин Ненов, Анелия Стойчева

Лана Уачовски: Имаме чувството, че много хора от медиите се засегнаха от това, че не искаме да говорим с тях. Не сме целели да ги обидим. Това не беше нашата оценка за журналистите. За нас нещата стояха така: щом се откажеш от анонимността си, се отказваш и от възможността да участваш в определени среди на общуване, а ние държим на това. Наистина харесваме този аспект от ежедневието си. И понякога е малко странно, защото журналистите ни гледат, все едно говорим небивалици; сякаш машината е конструирана да насърчава производството на знаменитости, това е смисълът ѝ: способността да произвежда знаменитости или поне обществен интерес. Казваме им: „ Ние не намираме това за смислено“. Разбираме го и си мислим: „Чудесно, върши работа на бизнеса в това отношение“, но за нас не е особено смислено.

Анди Уачовски: Имам чувството, че това е поколението на незабавното удовлетворение, което просто прави проверка някъде и казва: „Аха, ето товазначело“. Нашите филми изискват малко усилие.
ЛУ: Това се усеща у много критици в подхода им към киното. Щом като не проумеят някоя творба от първия си досег с нея, те смятат, че творбата е виновна. Мислят си (с преправен глас): „Каква бъркотия!“.
АУ (с преправен глас): „Няма смисъл.“
ЛУ: „Няма никакъв смисъл.“ И я отхвърлят, почти инстинктивно, заради разминаването между очакванията им какво са в състояние да разберат и това какво всъщност са разбрали. Продължете четенето на “Cloud Atlas / „Атлас на облаците“: български субтитри, интервю с Уачовски, отклици”

Представяме ви: Даян Уейн Джоунс

Дияна Уин Джоунс

Даян Уейн Джоунс

Представят: Ана Хелс, Веселина Узунова

Миг, с нейните щастливи краища – каза Крис. – Хич не ме беше грижа, аз обичах щастливите краища. А като го попитах защо нещо непременно е по-истинско, ако е нещастно – не може да ми отговори.

Из „Черната Мария“

Мадам Даян с нейните щастливи краища… Даян Уейн Джоунс не е непозната на българския пазар – великолепната поредица за сладкия ексцентричен магьосник Хоул и стабилната Софи с по-срамежливата си и спасителна магия, макар и може би не точно правилно таргетирана като изцяло детска книжка, със сигурност е спечелила всяко читателско сърце, което въпреки или заради твърде шаренийските корици, се е подмамило да погледне поредната история на ръба на откачената фантазия и да открие приказен свят, в който ти се иска да потънеш до колене и никога, до последен дъх, да не се отказваш от възможността за идилично щастие с ясни правила.

Но, освен Хоул, в килера на леля Даян се крият един куп великолепни магьосници – подчертаното влечение на авторката към магията е повече от очевидно, особено когато става въпрос за почти винаги неестествено красиви вълшебници, леко отнесени, малко загубени и все гледащи някъде отвъд магическата нереалност, в светове твърде странни дори за изфантазирани герои, учещи ни на етика, морал и правила по заобиколния начин, който само сърцата разбират и понякога, макар и само понякога, превеждат и внушават на затъналите ни в ежедневие умове.

Продължете четенето на “Представяме ви: Даян Уейн Джоунс”

В подготовка „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“: Малкото четене (откъс три)

Приятели, продължаваме (:

Следващата книга в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде романът „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ на Величка Настрадинова : второ издание.

По-долу ви предлагаме началото му. А междувременно може да ни помогнете, като:

– ни пишете дали ще искате хартиени бройки от романа и колко. В момента разполагаме с достатъчно бройки от старото издание. Като ги свършим – или ако силно предпочитате новото – ще мислим за отпечатване.

– и дали искате да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „За змейовете и вампирите…“ заслужава да излезе.
Тук може да намерите първа част, а тук втората.
Приятно четене.

~ ~ ~

Госпожа Писанска изпълни молбата му с известни уговорки – без да се дърпа, да мяучи и да хъка, в даден момент внезапно се изтръгна от ръцете му и се покатери по завесата, като ръсеше едри парцали сапунена пяна след себе си. Матев я погна с подвижния душ и… всъщност не се разбра точно кой кого къпе. След като процедурата бе доведена до някакъв край, започнаха увещания относно изсушаването с хавлия и сешоар.

В това време Марта, излегната на дивана, смучеше парченце пчелна пита и четеше.

Марта довърши приказката малко преди Матьо да внесе на рамото си изсушената и разкрасена мадам Писанска.

Марта се развесели, взе котката в скута си, целуна измокрения си съпруг и каза:

– Брей! Ти си бил много „фолк“ бе, Матьо, и си доста възрожденски. Не подозирах. Имал си, значи, и такива тенденции в творчеството си. Защо не си ги развил? Сега са модни.

– Само да искам. Ти знаеш ли какви ми ги наприказва тая дама, докато я сушах? Според нея нашата градина е нещо като бална зала или дискотека за разни самодиви, нимфи, феи или дриади. В зимника живее караконджо и отглежда хлебарки. Продължете четенето на “В подготовка „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“: Малкото четене (откъс три)”

В подготовка „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“: Малкото четене (откъс две)

Предишната част може да прочетете тук.

~ ~ ~

– По-точно, ти нарече така тримата велики избраници на човечеството.

– Все някой трябваше пръв да свърши тази работа – измърмори Марта. – И какво от това? Да не би да е обидно? И кои са те, та ще се обиждат, без да ме познават?

– Сигурна ли си, че не те познават?

– Е, може и да са ме слушали, мен кой ли не ме е слушал – с преднамерена комична гордост вирна брадичка Марта. – Но хайде, изплюй камъчето. От час и половина се опитваш да ми кажеш нещо удивително, а все не можеш.

– Няма нищо удивително. Първият измежду равните е Александър С.

Марта възторжено плесна с ръце и обясни:

– Ако ми подхождаше и ако не ме мързеше, бих изпълнила танца на победата и радостта, широко разпространен сред племето Онго-бер. Браво, браво. Това човечество най-после е разбрало кои са достойните му представители. Но впрочем, кои са другите?

– Професор доктор Беля и госпожица Вещицата, пардон, госпожа V.

– Че защо тогава Александър ще бъде пръв?

– Защото името му почва с буквата А – с безизразен глас поясни Матев. Продължете четенето на “В подготовка „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“: Малкото четене (откъс две)”

В подготовка „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“: Малкото четене (откъс едно)

Приятели (:

Следващата книга в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде романът „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ на Величка Настрадинова : второ издание.

По-долу ви предлагаме началото му. А междувременно може да ни помогнете, като:

– ни пишете дали ще искате хартиени бройки от романа и колко. В момента разполагаме с достатъчно бройки от старото издание. Като ги свършим – или ако силно предпочитате новото – ще мислим за отпечатване.

– и дали искате да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „За змейовете и вампирите…“ заслужава да излезе. За да ви е по-лесно да решите, наглеждайте блога – ще пускаме още откъси. 🙂

Започваме!

~ ~ ~

I
Тримата велики

„Хората са като реките: с най-големите от тях далеч не винаги е приятно и лесно да се живее в съседство.“
Ван Дайк

– Това, че са трима, не подлежи на съмнение. Но дали са велики наистина? – каза певицата Марта Матева. – То и за мене приказват, че съм велика.

Нейният благоверен съпруг, Матьо Матев – известен не само като писател, но и като безмерно сговорчив и търпелив човек – реши да поясни:

– Те са тримата избраници на човечеството, Мартичка…

– Триумвират – отсече Марта. – Открай време нямам доверие на триумвиратите. Все някак си от трима остават двама и се сбиват накрая. Виж Помпей и Цезар, виж Марк Антоний и Октавиан Август.

– Какво да ги гледам – кисела усмивка „украси“ устата на Матев. – Ти, Мартичке, въобще не признаваш времето. За Цезар и Антоний говориш, като че са ти били състуденти, а не дай си боже, въпросът да опре до Жана д’Арк или Бернар Диас дел Кастильо, с тях си била в най-близка дружба още от детската градина.

– Ти пък си много… едностранчив. Възприемаш отношения само с живи хора. А, обективно погледнато, колко са приятелите ни измежду съвременниците? Десет, двайсет… хайде, да речем – сто души. Докато сред мъртвите те са хиляди. Кой ти е създал азбука, за да пишеш и да се препитаваш по този начин? Свети свети Кирил и Методий. Кой ти е изработил вкус и стил? Омир, Данте, Бокачо, Рабле…

Продължете четенето на “В подготовка „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“: Малкото четене (откъс едно)”

Към началото