Весели празници, приятели!
Това припомняне се появява за първи път в блога на Григор Гачев и е част от неговия сборник „Докосвания“, който подготвяме за поредица „Човешката библиотека“.
Съществува ли Дядо Коледа?
Преди повече от сто години, в навечерието на Коледа, главният редактор на един голям нюйоркски вестник получил следното писмо:
Съществува ли наистина Дядо Коледа? Мама и татко казват, че съществува. Децата в училище обаче казват, че не съществува. И че е измислица за деца, които не са достатъчно порасли, за да разберат, че го няма.
Татко всеки ден чете вестника ви, от край до край. Сигурно сте много умен човек, за да пишете всеки ден по толкова много и толкова интересно. Кажете ми, съществува ли наистина Дядо Коледа?
На първа страница в коледния брой на вестника излязла голяма статия на главния редактор. Под заглавието „Да, Вирджиния, Дядо Коледа съществува“.
Мина време и открих статията. Оказа се твърде различна от представата ми. И на принципа „ако никой не може да познае какво си подсвирквате, значи сте композитор“ се обявих за автор на варианта си.
Ето го:
Да, Вирджиния, Дядо Коледа наистина съществува.
Просто е по-необикновен от повечето хора. Защото не е конкретен човек.
Не живее на точно определена улица и номер. Няма как да бъде арестуван или убит, дори от най-злите тирани. Никога не се разболява. Никога не е сърдит или уморен. И докато на света има дори едно дете, което чака коледен подарък, никога няма да умре.
Да, той може би не е един определен човек. Но това, което често наричаме „човек“, всъщност е тялото му. А ние не сме тялото си, само живеем в него. Ако един прекрасен ден ти смениш старото си, износено вече тяло с ново и по-хубаво, ще значи ли това, че тук е друг човек и ти вече не съществуваш?… По същия начин Дядо Коледа живее в нас. Всеки студент, който по празниците надява червения костюм и брадата, дава на Дядо Коледа за мъничко част от съществуването си. И всеки родител, който заделя пари за подарък на детето си, дава на Дядо Коледа част от средствата и силите си. И това дава на Дядо Коледа не едно, а безброй тела.
И нещо повече. Никой „истински“ човек не би могъл за една нощ да обиколи целия свят и да раздаде подаръци на всички деца. Дядо Коледа обаче го прави с лекота. Той влиза през комини, през които не би могла да мине и котка, и във владенията на управници, които могат да спрат и армия. Без него децата нямаше да получават коледни подаръци, въпреки че пак щяха да имат грижовни мама и татко, които биха могли да им ги купят. Точно както без Доброто, което да ни вдъхновява да помагаме на другите, светът щеше да е ад. Въпреки че всички, които сега ни помагат в труден миг, пак щяха да са тук.
Така че, Вирджиния, Дядо Коледа наистина съществува. Не вярвай на тези, които твърдят другояче. Те просто не са достатъчно порасли, за да разберат, че го има.
… Години след публикуването на този запис намерих под него следните коментари:
аз се казвам Грета. На 10 години съм. Повечето деца смятат, че не съществуваш. Аз мисля обратното. Ти си добър, справедлив и трудолюбив. Обичаш децата и ги радваш всяка година.
Мама и татко смятат, че съществуваш, но в други страни. Това не е вярно! Ти споделяш със всички деца обичта си поравно.
С много обич Грета!
С обич Грета!
И че в Дядо Коледа си струва да се вярва. Защото от Дядо Коледа имаме нужда всички – и малката Грета, и мама и татко, и вие и аз. А вярата ни е, която му дава живот. И сили всяка година да раздава на децата подаръци, а на големите – топли спомени, мъдрост и надежда.
~
Ако това “Докосване” е стигнало до вас и бихте искали да стопли и други Човеци, може да ви впишем сред По-желалите го – хората, които, помните, вярват със сърце и ум, че „Докосвания“ заслужава да излезе. Искате ли?
