Човешката библиотека

…а Човешката библиотека сбира Книги 🙂

 

Какво по-хубаво пожелание за новата, вече (при)дошла година, от това да се сбираме още повече и още по-често? И… има ли по-подходящ момент да изкажем онова, което е зряло у нас и е чакало подходящия момент, в който да бъде изказано?

 

Всъщност, кажете вие: Какво по-хубаво (по)желание?

 

🙂

Въпросът изникна отново покрай хартиеното издание на „Докосвания“. Изниквал е преди това, ще никне и занапред – информационната ентропия е велика сила… но млък, сърце! Дай път на ума. 😀

И тъй:

Защо не слагаме директни връзки за теглене на електронните ни книги?

Защото държим хората, които искат книгите, да са достатъчно активни (и интелигентни), за да могат да ни напишат един имейл.

(Лично осенение на Кал:

Оня ден ми изкристализира: в ЧоБи не се стремим да стигнем до ВСИЧКИ читатели. Бога ми, съвсем не… познавам такива четящи хора, дето… но да не се разсейвам. 😉 Стремим се да стигнем до -нашия- народ: до всички читатели, които ще разберат ценностите, заложени тук – http://choveshkata.net/blog/?page_id=103 – включително нуждата от лична връзка и взаимопомощ.)

Факти в цифри:

„Пълноземие“ на Николай Теллалов е достъпна през директен линк, другите три змейски романа – при поискване по имейл. Резултатите са следните:

– „Пълноземие“ дотук са си го платили ок. 45 човека.

Сравнете с другите три е-книги на Теллалов:

http://choveshkata.net/blog/?p=1531

– Отзиви за „Пълноземие“ няма: http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=20&t=275

Сравнете с другите Теллалови книги:

http://choveshkata.net/forum/viewforum.php?f=20

Изводът (за Кал) е:

Писането на един имейл „пратете ми книгата“ – полагането на съзнателно усилие – създава по-трайна връзка между читателя и нас. И впоследствие е по-вероятно читателят да си ни спомни пак.

Затова засега не сме склонни да даваме директен достъп за която и да е от новите или следващите ни книги.

(Но няма проблем да ги качваме в Моята библиотека, както вече сме направили с три от романите на Ники:

http://chitanka.info/person/nikolaj-tellalov

Проблемът е, че точно в момента в  Моята библиотека няма свободен човек, който да превръща нашите FB2 към техния предпочитан формат SFB. Ако някой иска да помага с конверсиите направо там – Петър Енчев го кани сърдечно. Веднага ще ви свържем.)

Разбира се – както всеки път досега и нататък – това е временна позиция, която търпи еволюция. Слушаме вас, слушаме се и помежду си. И решаваме заедно.

Празници! За сърцата и умовете! 🙂

Приятели,

Ето как (:

Когато участници в екипа на ЧоБи имат предложение за книга, която да четем за поредица „Човешката библиотека“ (или да я Посестримим – впрочем знаете ли разликата?), те ѝ правят представяне и го пращат към всички ни (Ядро и Сподвижници). Представянето е изцяло по техен вкус и тертип. Важното е да покаже как книгата ги е завладяла. Или променила. Или… с какво им е важна на тях. 🙂

(В работния си подфорум имаме две теми с такива предложения – „Попрепоръчани“ и „Почти препоръчани“.)

После другите Чобити вкусват от предложената книга. Коментираме по пощенските листи и във форума. И ако се натрупа критична маса (размито понятие; всъщност един горещо убеден Чобит, че книгата трябва да влезе в поредицата, е „критична маса“ :D) – включваме книгата в месечната ни програма за четене-с-По-желаване.

(Която в момента е пълна поне до другия април. ;))

ВАЖНО съображение за преводните книги: Понеже за издаването им се искат повече усилия (преговори с агенти, превод, отчети) + пари (особено ако агентът/авторът настояват да правим хартиено издание), за момента не знаем дали имаме сили за тях. (За себе си знам: за момента нямам. :/) Тоест: който предлага ново преводно ЧоБиздание, трябва да предложи и хора, които ще движат целия процес впоследствие.

(Това е пример и как се създават „ядърца“ в ЧоБи: в случая, Чобитите, които ще отговарят за съответната книга и съпровождащите процеси, сформират работна групичка и движат основните дейности. А когато им потрябва помощ – искат си я от всички останали.)

Посестримяването е лесно:

Някой въодушевен Чобит (или външен – но все така въодушевен – читател :)) прави представяне (възползвайки се – или не – от примера на предишните). Качваме го в блога (в момент, в който не се блъска с по-спешни неща – гледаме повече от две вести седмично да не пускаме). Другите Чобити си добавят имената в „Препоръчват ви я и“, ако да. Като бонус – стараем се да заредим бройки от х-нигата при нас и да я предлагаме (стараем се: с максимална отстъпка) на изкушените читатели.

А как можете да се включите вие в подбора и Посестримяването?

Посестримяването е лесно:

Пратете ни представянето (на poslednorog -в- gmail-точка-com). С радост ще го публикуваме – но все пак първо ще поговорим доколко новата кандидат-Посестрима отговаря на критериите ни.

Подборът е лесен :D:

Включете се в ЧоБи. А после прочетете тези указания отначало.

Кога да ви чакаме? 🙂

Приятели:

Тръпнехте ли в очакване? 😀

Преди три дни ви попитахме дали знаете кои книги на Човешката библиотека са изчерпани.

Въпросът – като всички неща на тоя свят – се оказа пълен със свобода. В случая – в тълкуването на условието. (И… дали само това? Айдеее, уйде конят в ряхата… :D)

Затова ще дадем два различни отговора:

1. Кои х-ниги на ЧоБи са изчерпани?

Алманахът „ФантАstika 2009“. Като ще го появим 😉 отново в мига, в който ни се съберат 10 читателски поръчки за него.

2. Кои книги на ЧоБи въобще са изчерпани?

Никои. Е-книгите са безсмъртни… така де, неизчерпаеми. 😉

Но за алманасите „ФантАstika“ все още не разполагаме с формати, удобни за електронни четци – FB2, EPUB и прочие. NB! Търсим още Ваятели (оформители), които да ни помогнат с прехвърлянето на алманасите към тези формати. Задачата отнема време – в алманах се падат средно по 100 различни материала/файла – но носи удовлетворение. 😀

А за преводните ни книги все още не разполагаме с права за е-издаване. Курсивът е умишлен. 😉

~

Някои ни попитаха що за игра е това. По-фундаментално казано: Какъв е Смисълът?

Отговаряме:

Споделяме с вас един основен принцип на Човешката библиотека: Да прави(м) нещата, от които има нужда. Където „неща“ включва и „хартиени издания“, а „правим“ – „печатаме или допечатваме“.

Тоест, в частния случай с х-нигите ни: Никоя не е наистина изчерпана. Дайте знак, че някоя е нужна – ние ще я сбъднем.

(Има и друг, баш в духа на Кал, смисъл, но за него ще оставим да говори Кал. Ако му се. ;))

~

А ще има ли награди?

Отговаряме:

Само ако си ги пожелаете. 😀

В случая, най-близо бяха отговорите на Петър Енчев и Пумукъл. Петьо и Пумукъл, какво си пожелавате? 🙂

Наближава знаменателната дата 21.12.2012 г., за която множество пророци и проповедници ни обещаваха край на света. И ето: един по един, пророците оттеглят обещанията си и ги отлагат… А датата си остава. И тъй като масовото съзнание счита, че Краят е тема, с която се занимават фантастите; и тъй като масовото съзнание ражда масовата реалност (… тук Наско просто ще ме пребие – бел. Кал :D) – ние, творците на фантастика, не можем да не ви сътворим обещания край.

Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“, Човешката библиотека и Националния музей „Земята и хората“ ви канят на:

ТЪРЖЕСТВЕНА ЗАРЯ:

ПОСРЕЩАНЕ

И ИЗПРАЩАНЕ

НА КРАЯ НА СВЕТА!!!

На 21.12. 2012 г. (петък) от 18 ч. във видеозалата на музей „Земята и хората“ (бул. Черни връх 4, София; задният вход на музея) заповядайте на среща с членовете на „Тера Фантазия“, Човешката библиотека, клуб „Светлини сред сенките“ и приятели.

Очакват ви фрагменти от избрани пророчества и други фантасмагории: включая прожекция на тематично-подбран-зрелищен-но-и-размислящ-филм. (Запазваме си правото да ви изненадаме кой ще е. ;)) Според непроверени слухове лично участие ще вземе планетата Нибиру, а зад кадъра – духовете на Светослав Минков, Станислав Лем, Иван Ефремов, Рей Бредбъри и Робърт Шекли. Ще връчим награди и отличия на заслужили фантастични дейци. Както миналата година, един от творците ще получи „Аметистовата роза на въображението“. Клуб „Светлини сред сенките“ ще представи новите си книги – „Непоискано добро“, „Дупка в небето“ и още една, която дори ние не ѝ знаем името. Човешката библиотека гордо ще размаха новите хартиени издания на „Докосвания“ и „Да пробудиш драконче“ (ако въобще са останали бройки…).

А накрая – но преди края – ще бъде премиерата на новия алманах „ФантАstika 2012“, в който като истинско дежавю е описано случващото се в този миг събитие.

Ние, фантастите и творците, ви чакаме.

Елате вие при края, за да не дойде…

Ама това си го знаете. 😉