място, на което книгите сбират човеци
Ден преди празника на българската култура и книжнина ви срещаме с поредния автор от Копнежа за растящо творчество.
Тази участничка още в самото начало поставя тезата си – с която ме спечели от раз – че “Всяка книга – независимо дали ни е допаднала или не, оставя нещо в нас”. Кое обаче е заглавието, за което тя е избрала да разкаже, прочетете в нейното есе: Продължете четенето на “Малкото четене: Копнеж за растящо творчество 2021 #6”
Участничката от Копнежа за растящо творчество, с която ще ви запознаем днес, споделя за три книги, които са я променили. На пръв поглед те изглеждат диаметрално противоположни: от една страна, имаме най-силното момиче на света, от друга – любимия на всички мрънкащ старец. Но колко е хубаво това на книгите – че може да вземем нещо и от момичето, което не иска никога да порасне, и от “Човек на име Уве”, и да израснем заедно с тях.
А за да разберете как са променили те Василена, а и коя е третата книга, прочетете есето ѝ.
Продължете четенето на “Малкото четене: Копнеж за растящо творчество 2021 #5”
Обичам, когато книгите, които променят, се крият на неочаквани рафтове и под непретенциозни имена. За някого това може да е просто пореден криминален роман, но теб… теб може да те определи. Тази седмица ви срещаме с още една отличена участничка от Копнежа за растящо творчество, нейното много емоционално произведение и нейните три книги:
Продължете четенето на “Малкото четене: Копнеж за растящо творчество 2021 #4”
Тази седмица Малкото четене на Копнежа за растящо творчество се завръща с есе, посветено на две заглавия. Едното е всеизвестно – “Тютюн” на Димитър Димов, а другото – не така познато – “Спомени летят” на Владимир Балан. И двете обаче са разкрили пред автора на това есе сложността на човешкия характер, висините и паденията на духа, и заслужено са получили място сред “Книгите, които ме промениха”.
Продължете четенето на “Малкото четене: Копнеж за растящо творчество 2021 #3”
След кратка пауза – за ефект – Малкото четене се завръща с произведенията на авторите от Копнежа за растящо творчество. Авторката на това есе спада към по-зрелите участници, което мен лично ме зарадва – защото смятам, че книгата, на която е посветено, разгръща все повече скритото в страниците си с възрастта на читателя. А и самата книга също вече е на години – и съвсем скоро празнува рожден ден – на 6 април навърши 79 години! Досетихте ли се коя е?
Продължете четенето на “Малкото четене: Копнеж за растящо творчество 2021 #2”