място, на което книгите сбират човеци
Приятели (:
Помните ли нашата рубрика „От сърцето на Човешката“?
Тук трябваше да има споделение за любовта. Едно, че времето ѝ наближава ;); и второ, че винаги ѝ е време. Но Чобитът, който ни го довери във форума ни, не е готов да го сподели с целия свят.
Затова…
Приятели (:
Днес се навършват:
Как, как се отбелязва толкоз многостранен празник?
…
Драги уважаеми,
Човешката библиотека си остава предимно човешка, после „библиотека“, и чак накрая „книжарница“, обаче никога „издателство“, че прекрачва в обида :). То и „книжарница“ е доста гнъсно.
Отмина последният за нашата година фермерски фестивал на „Хранкооп“. Благодарим за гостоприемството! Много емоция, много нещо! И твърде малко продадени книги. Всеизвестно е, че не умеем да продаваме неща, които човек не желае да си купи. И понеже не сме книжарница, някой ги съхранява тия непожелани книги. На тесен таван, където отдавна няма място за себе си.
Отдавна не вярваме в рекламата. Принципно съществува, но… не е за нас и ние не сме за нея. Това е нещо като стигма, ама пък сме се убедили, че е факт. Ако не е от уста/ръка на уста/ръка, не важи („важи“ на чешки означава „тежи“, а при определени обстоятелства – „вземам под внимание“, „оценявам“, че и по някакъв начин „ценя, уважавам“).
Приятели (:
Следващият глас в рубрика „От сърцето на Човешката“ е… гласове. Дует. Защото ЧоБи значи „заедно“… да? 🙂
Приятели (:
Позадрямалата ни рубрика „От сърцето на Човешката“ се вслуша в един таен вопъл, надигна глава и отръска снега от себе си. Гласът, с който ни заговори, е вече познат, ако сте от по-паметливите. Какво е насъбрал да ни каже сега, в тези странни и шеметни дни?