Категория: Човешката библиотека

Приятели (:

Днес се навършват осем години от началото на поредица „Човешката библиотека“.

Навършва се и една година от първото издание на антологията „За спасяването на света“, тринадесетата книга в поредицата ни – и най-голямата, в повече от един смисъл. 😉

Междувременно „За спасяването на света“ успя да порасне още. През ноември тя зае шесто място в „Книгата, която ме вдъхновява“. А от февруари до октомври тече Копнеж за нейни илюстрации, насочен към растящите художници.

Сега, за празника, представяме новото ѝ електронно издание. Освен познатите ни илюстрации между разделите то включва и онези, истинските илюстрации към текстовете, които По-желахме от Копнежа:

За спасяването на света

Продължете четенето на “„За спасяването на света“: ново електронно издание”

Здравейте, приятели! 🙂

Каним ви на рожден ден. Да, ами! На 4 декември, четвъртък, ЧоБи става на 8 (осем! 🙂 ) години! Помните ли началото?

Ще отбележим събитието в Novel Book Bar (София, ул. „Цар Самуил“ 33) от 18:30 и ще се радваме, ако и вие сте с нас, за да се сберем, споделим, опознаем, вдъхновим. 🙂

Като за повода ще се върнем към корена си. Поредица „Човешката библиотека“ започна с „Последният еднорог“ на Питър С. Бийгъл… а сега продължава с „Песента на ханджията“. В която е пораснал и Питър. 😉 Имате ли си вече любими откъси? Искате ли да прочетете някои от тях на глас? Ако пред публика се сковавате – пратете ни ги, ще ги прочетем ние. 🙂 Или просто елате да послушате за най-дълго ражданото дете на ЧоБи (седем години преводи и редакции… лелеее…).

Продължете четенето на “4 декември: Рожден ден на ЧоБи и премиера на „Песента на ханджията“”

Здравейте, приятели! 🙂

Запознайте се с приятелите ни от Учи.бг и техния е-вестник! В октомврийския брой, към който води връзката, е включен и разговор-описание на Човешката библиотека като общност от читатели-ентусиасти, както и като издателство, съставено от читатели-ентусиасти с интереси (а при някои – и професии) отвъд четенето. 🙂

Надяваме се да ви е интересно и да ви вдъхнови за повече междучовешки връзки, междуобщностни мостове и да ви даде заряд за всякакви дейности, които на пръв поглед са невъзможни за еди-какви-си-ентусиасти. Всеки тръгва отнякъде. И по пътя намира съмишленици. (~;

Бъдете! 🙂

Приятели (:

Помните ли откъде е това?

Нуждата от значими залози, срещи със ситуации и герои, които ме предизвикват, насърчават, помагат ми да порасна, е сякаш генетично заложена в мен. И обратното: когато авторите ме натопят сред злободневни проблеми и дребни човеченца, съсредоточени върху носа си, се поболявам, ходя като пребит, смалявам се. Търся истории, които ще събудят живеца и вярата ми и ще ме пратят с усмивка по улиците в тоя бурен период, когато най-сетне започваме да се променяме осезаемо, сами да творим съдбата си; а не такива, които ме мачкат с усещането, че съм никой, болтче в системата.

Днес – навръх осмата годишнина от създаването на този блог – идва, за да му отговори, новата приказка за Юнаци и злодеи:

Промяна

Някои ключови теми в „Промяна“ са гражданските протести от миналата година и окупацията на СУ „Св. Климент Охридски“ от Ранобудните студенти.

В написването на „Промяна“ участвахме около двайсет души. Написахме я, за да имаме още един поглед върху онези събития – различен от онова, което ни показваха медиите; допълващ онова, което четохме в блоговете.

Написахме я и за да (си) отговорим защо участвахме в промяната – защо протестирахме, окупирахме и се събирахме. И защо продължаваме.

Продължете четенето на “Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна”

Мили приятели, нека ви разкажем още една част от приказката, която сбъдваме заедно – с усмивки и споделен заряд. Тази се разви край Копривщица. 🙂

~~~

Юнашка дружина отново се сбрала – и този път голяма била задачата им. Трябвало да обгрижат една земна рана, където преди расли големи букове, преголеми дори.

Скочила дружината, та тръгнала с глъч и смях, заредена и от пролетта раззеленена.

Продължете четенето на “Залесяване край Копривщица (29.03.2014)”