Месец: юни 2013

Приятели, тук сме отново! (:

Подсещаме ви, че новата книга в поредица „Човешката библиотека“ е втората част на „Непоискано добро“ от казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките“.

А ето и пети откъс от нея.

Нооо… Преди това. 😛

Заповядайте с нас на читателско обсъждане на двете части на романа. Ще ви чакаме във вторник, 18 юни, в клуб „Иван Ефремов“: Културен дом „Средец“ – София, ул. Кракра 2А, стая 213, от 20 до 21:30. Обещаваме и разговор за „Тринайсетте цвята на дъгата“. 😉

А сега… приятно четене. (:

(Откъс първи)

(Откъс втори)

(Откъс трети)

(Откъс четвърти)

Продължете четенето на “„Непоискано добро II“: Малкото четене (откъс пети)”

Пишещи приятели,

След Китен 2011, Велинград 2012 и Велинград 2013, серията писателски работилници продължава. Китен ни очаква пак, с обещание за писане и плацикане. (Ама… писането ще е повече. :D)

Какво ще съдържа работилницата?

В нея ще си помагаме да:

• си изясним какво искаме да кажем;
• открием как да го изразим най-въздействащо;
• развием уменията си с конкретни задачи;
• обсъждаме плодотворно текстовете си с други хора;
• редактираме художествени текстове, свои и чужди.

Заниманията ще продължат 6 дни, по 3 астрономически (4 учебни) часа на ден, плюс индивидуални обсъждания. Съдържанието на работилницата ще обхваща запознаване с основни литературни понятия, теории и възгледи за писането; развиване на конкретни умения и техники за създаване на текст; повишаване на езиковата култура. Примерни теми:

1. Кое определя жанра и как да изберем подходящата форма;
2. Защо някои истории се харесват на всички и как да общуваме с читателите си;
3. Героите ли правят света, или светът прави героите. Как да създаваме правдоподобни персонажи и светове;
4. Идея и форма – има ли разлика. Словото като инструмент;
5. Как се прави хубава история от нищото – конкретни сигурни техники;
6. „Авторът“, „писателят“ и техният незаменим редактор: как да направим от една гениална творба приличен текст;
7. Най-трудното: как да развием добро чувство за самооценка.

За кого е удачна тя?

За всеки, който обича да пише и иска да развива уменията си.

(Ако се вълнувате от другите страни на книгоиздаването, например разгласата и разпространението на готовата книга, хартиена или електронна, в България или в чужбина, препоръчваме ви да преслушате записите от Китен 2011; много от въпросите ви навярно ще открият отговорите си там. Може да питате и на място – ала не знаем дали времето ще стигне…)

Кой ще я води?

Водещите гл. ас. д-р Ангелина Илиева (Йоан Владимир) и Калин M. Ненов имат опит като автори на проза, поезия и есеистика, участници в съавторства, преводачи, редактори и коректори, членове на конкурсни журита.

Продължете четенето на “Каним ви на: Писателска работилница, 11-18.08.2013, Китен”

Привет, приятели! (:

Ето още от нашата поредица от текстове, отличени в Копнежа за ученическо творчество. Представяме ви тук следващите три: „Завинаги и истински“ от Христина Михайлова; „Силата на любовта“ от Стефани Желязкова; „11 столетия + 7 часа разлика“ от Мария Иванова.

Приятно четене! 😉

Продължете четенето на “Малкото четене: Текстове от Копнежа”

Приятели (:

Честит празник на всички ни! Растящи, непораснали 😉 и още слушащи гласа на онова пак дете, дето иска Луната да гушне и лети с Еднорога по меки пътеки, и се смеят с гласа на Нощта…

Ние, децата от ЧоБи (children of Men? of the Sun? :D), продължаваме със сбъдването на „Песента на ханджията“ по българските земи.

Целта ни, разказахме ви, е да се продадат поне 700 бройки от готовата книга – електронна или хартиена.

Как да помогнете вие?

1. Предварителни поръчки – пратете парички по начините тук: 4 лв. за е-книга или 12 за х-нига.
2. Разгласа – сред четящите ви приятели. В лични срещи, лични сайтове, блогове, форуми…
3. Какво още – вие какво друго бихте предложили?

Събраните средства – и мисли – отбелязваме в тази тема. Пишете там (или тук, или в пощата ни) всичко, което ви хрумне.

Слушаме – цялата Нощ, целия Свят, цялото, цялото…

~

Из „Песента на ханджията“

Питър С. Бийгъл
Превод: Анна Антонова
Редакция: Калин М. Ненов, Невена Стоянова

РАТАЯТ

Бях първият, който ги видя – може би дори първият по нашите земи. Маринеша щеше да е първа, но тя избяга в гората, докато аз още се мъчех да се извиня. Никога не се научих как да се държа с нея. Може би нямаше правилен начин. Чудя се дали някога съм щял да се науча.

Естествено, изобщо нямах работа на пътя по това време. Беше късно, подир залез, тъкмо да приготвям конете за сън. За да сме честни със стария Карш, никой не може да каже, че някога се е отнесъл с животно зле. Бих му поверил най-хубавия и най-неспокоен кон без колебания, или сляпо, безполезно, любимо куче, но не и дете. Името ми, доколкото знам, е Росет, което на нашия език означава нещо не съвсем безполезно, нещо прибавенo, за да подслади неизгодна сделка. Карш ме е кръстил така. Продължете четенето на “В подготовка за „Песента на ханджията“: Малкото четене”