Година: 2014

Приятели (:

Продължаваме със сбъдването на „Песента на ханджията“ (The Innkeeper’s Song) по българските земи.

Целта ни, разказахме ви, е да се продадат поне 700 бройки от готовата книга – електронна или хартиена.

Как да помогнете вие?

1. Предварителни поръчки: ВНИМАНИЕ! Създадохме специална страница, където лесно да заявите колко и какви бройки (хартиени или електронни) желаете. Използвайте я. Благодарностите – към Елка Парушева, Ана Хелс и Александър Василев. 🙂
   (Ако вече сте ни поръчвали бройки, няма нужда да го правите пак – записани сте.)
2. Разгласа – сред четящите ви приятели. В лични срещи, лични сайтове, блогове, форуми…
3. Какво още – вие какво друго бихте предложили?

Събраните средства – и мисли – отбелязваме в тази тема. Пишете там (или тук, или в пощата ни) всичко, което ви хрумне.

Слушаме ви. 🙂

И… вече имаме очаквана дата за електронното издание: 8 ноември.

Тръпнем… 🙂 🙂 🙂

~

Из „Песента на ханджията“

Питър С. Бийгъл
Превод: Анна Антонова
Редакция: Калин М. Ненов, Илка Чечова

ТИКАТ

На деветия ден гладът започна да ме убива.

Носех твърде малко храна. И как иначе? Нали бях убеден, че ще ги застигна до първия залез и ще принудя онази черна жена да ми върне Лукаса. И до днес съм изумен, че дори съобразих да взема одеяло за хладната нощ, когато ще яздим, тъй щастливи, заедно към дома. „Тъй дълго лежа под водата, ще е премръзнала до клетото си сърце.“ Това бе единственото, за което мислех, единственото, всичките девет дни.

И, разбира се, сега зная, че щеше да е все същото дори ако бях спрял да открадна цяла дузина коне – сякаш имаше толкова в селото – и бях прекършил гръбнаците им с чували храна и вода, и дрехи. Защото така и не застигнах онези две жени, не ги доближих дори и на половин ден езда, макар кобилата ми да пръсна смелото си сърце, докато се опитваше. Никога не бяха по-близо от хоризонта, никога по-големи от палеца ми, по-плътни от дима над градчетата, които заобикаляха. От време на време се натъквах на остатъците от лагерен огън – внимателно разпилени, – така че трябва да са спали понякога; но и когато почивах, и когато препусках в галоп цяла нощ, на сутринта те винаги бяха отвъд полезрението ми и чак подир пладне долавях най-лекото движение по склона на най-далечния хълм, потрепването на сенки сред камъни, тъй недостижими, че изглеждаха като вода на пътя. Никога не съм бил толкова самотен.

Продължете четенето на “В подготовка за „Песента на ханджията“: Малкото четене”

Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“.

И още: Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни.

~

Хумористично фентъзи

Ана Хелс

Фентъзи, моя любов… Помня първия ми досег до твоите откачени светове и той беше изпълнен с усмивка. Не мисля, че бихме стигнали дотам, където сме сега, а именно библиотека с академични размери от хиляди фентъзийни екземпляри, ако не беше фонтанът от смях, който хумористичното фентъзи винаги успява да избълбука, дори и в най-намусените почитатели на книгите. Искрицата зараждащ се интерес, разширяването на зениците, учестяването на сърдечния ритъм – чисти признаци на събуждаща се любов, избухват най-лесно след една широка усмивка време. Животът ни е твърде сериозен, паричен, мрачен, за да не се вкопчим диво във всеки източник на топъл смях и да не пускаме, преди да сме заредили батериите с чиста позитивна енергия, по-ярка и всесилна дори от енигматичния студен ядрен синтез.

Продължете четенето на “Малкото четене: Хумористично фентъзи”

Приятели (:

Помните ли откъде е това?

Нуждата от значими залози, срещи със ситуации и герои, които ме предизвикват, насърчават, помагат ми да порасна, е сякаш генетично заложена в мен. И обратното: когато авторите ме натопят сред злободневни проблеми и дребни човеченца, съсредоточени върху носа си, се поболявам, ходя като пребит, смалявам се. Търся истории, които ще събудят живеца и вярата ми и ще ме пратят с усмивка по улиците в тоя бурен период, когато най-сетне започваме да се променяме осезаемо, сами да творим съдбата си; а не такива, които ме мачкат с усещането, че съм никой, болтче в системата.

Днес – навръх осмата годишнина от създаването на този блог – идва, за да му отговори, новата приказка за Юнаци и злодеи:

Промяна

Някои ключови теми в „Промяна“ са гражданските протести от миналата година и окупацията на СУ „Св. Климент Охридски“ от Ранобудните студенти.

В написването на „Промяна“ участвахме около двайсет души. Написахме я, за да имаме още един поглед върху онези събития – различен от онова, което ни показваха медиите; допълващ онова, което четохме в блоговете.

Написахме я и за да (си) отговорим защо участвахме в промяната – защо протестирахме, окупирахме и се събирахме. И защо продължаваме.

Продължете четенето на “Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна”

Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“.

И още: Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни.

~

Модерно фентъзи

Ана Хелс

В днешно време авторите толкова много експериментират с жанровете, омесват героите си и се опитват да се противопоставят на нормалността на ежедневието, като хем копират, хем изменят реалността в творенията си, че е безкрайно трудно на един читател, редактор, че даже и издател да намери точно име за поредното свежо попълнение в редиците на фентъзито. И така се заражда универсалният термин „модерно фентъзи“ – толкова новаторско и провокиращо всичко съществуващо досега, че само и единствено табелката „Ново“ може да подготви – донякъде – невинните читатели, предупреждавайки ги да отворят сетива и умове и да възприемат думите без предубеждения и очаквания за принадлежност към жанр, стил или дори вид текст. Трудно, но толкова предизвикателно. А аз така обичам размахания високо пръст „Осмели се“, че ми е невъзможно да не се опитам да обясня необяснимото.

Продължете четенето на “Малкото четене: Модерно фентъзи”

Скъпи читатели, спомняте ли си копнежа „Книгите, които ме промениха“? Е, представяме ви Илка Чечоваи книгите, които я промениха : )

~

В живота на всеки човек има книги, които го формират като личност. Книги, които го срещат или които той среща и след досега с които остава променен – разтърсен, развълнуван, вдъхновен, просветен, по-добър, по-истински, по-знаещ, по-зрящ, по-чувстващ. Книги, които го правят Човек.

Ето моите:

Продължете четенето на “Нов лауреат в Копнежа „Книгите, които ме промениха“”