място, на което книгите сбират човеци
Приятели (:
Подготвяме ги от ноември миналата година. Събрахме се легион – 30+ дейни радетели от 15+ фантастични общности. Събрахме ги легион легиони: 24 категории с 260+ номинации! И сега…
… идва ваш ред.
Продължете четенето на “Гласувайте: в Националните фантастични награди (до 03.03.)”
Рисуващи приятели (:
Едно от следващите издания в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде антологията „Зелени разкази (ама наистина)“. Тя събира текстовете, отличени в едноименния Копнеж – истории от миналото, настоящето и бъдещето ни, които ни вдъхновяват да се замислим за връзката ни с целия свят отвъд човека и човечеството. А после и да се задействаме, за да я заздравим.
Гласим антологията за 22 април – Деня на Земята 🙂 – в електронно и (ако има интерес) хартиено издание. И ѝ търсим корица. 🙂
Продължете четенето на “Копнеж за корица на „Зелени разкази (ама _наистина_)“ (до 05.04.)”
Приятели (:
Продължаваме да подготвяме новото издание на „Последният еднорог“ – с още по-сресан текст, още повече илюстрации и, за първи път, електронен вариант.
Целта ни е да се продадат поне 700 бройки – електронни или хартиени. Как да помогнете?
Събраните мисли – и отзиви, и прегръдки – отбелязваме в тази тема. Пишете там (или тук, или в пощата ни) всичко, което ви хрумне. Ние ви слушаме.
И чакаме новите еднорози на 27-и. 🙂
~
Питър С. Бийгъл
Превод: Калин М. Ненов, Владимир Полеганов и Желяна Пеева
Превод на стиховете: Богдана Кайцанова, Анна Антонова, Желяна Пеева и Николай Светлев
Редакция: Дилян Благов, Николай Светлев
Бикът леко пристъпи към еднорогата, вече не преследвач, а повелител, който я водеше с тежестта на присъствието си. Тя тръгна пред него, кротка, послушна. Той я последва като овчарско куче, насочвайки я към назъбената кула на крал Хагард и към морето.
– Ах, моля те! – гласът на Моли сега се ронеше. – Моля те, не е честно, не може да бъде. Ще я откара при Хагард и никой няма да я види повече, никой. Моля те, ти си магьосник, няма да му позволиш.
Пръстите ù се впиха още по-дълбоко в ръката му.
– Направи нещо! – Тя изхлипа. – Не му позволявай, направи нещо!
Шмендрик напразно дърпаше вкопчените ù пръсти.
– Нищичко няма да направя – процеди той през зъби, – докато не ми пуснеш ръката.
– О – възкликна Моли. – Съжалявам.
– Така можеш да спреш кръвообращението, да знаеш – сурово рече магьосникът.
Продължете четенето на “В подготовка за „Последният еднорог“: Малкото четене”
Пишещи приятели (:
Фондация „Човешката библиотека“ (http://choveshkata.net/blog/)
Копнеж за растящо творчество
Както обявихме в Копнежа за илюстрации на „За спасяването на света“, тази година имаме тема: Как спасяваме света. И „свят“, и „спасяване“ си ги представяйте свободно. „Свят“ е целият ни Космос – но и всяко живо същество. Може да спасяваме природата; или някоя общност; или отношенията ни с някого; или ценностите, заради които си струва да живеем. Може даже да „спасяваме“ – със закачка, смигване и смушкване…
Продължете четенето на “Участвайте в: Копнеж за растящо творчество (до 31.03.2015)”
Приятели (:
Продължаваме да подготвяме новото издание на „Последният еднорог“ – с още по-сресан текст, още повече илюстрации и, за първи път, електронен вариант.
Целта ни е да се продадат поне 700 бройки – електронни или хартиени. Как да помогнете?
Събраните мисли – и отзиви, и прегръдки – отбелязваме в тази тема. Пишете там (или тук, или в пощата ни) всичко, което ви хрумне. Ние ви слушаме.
И чакаме новите еднорози преди края на февруари. 🙂
~
Питър С. Бийгъл
Превод: Калин М. Ненов, Владимир Полеганов и Желяна Пеева
Превод на стиховете: Богдана Кайцанова, Анна Антонова, Желяна Пеева и Николай Светлев
Редакция: Дилян Благов, Николай Светлев
Принц Лир се прибра три дни след като бе потеглил да погуби людоеда с вкус към девици; Могъщата секира на херцог Албан се подаваше над рамото му, а главата на великана се полюшваше от седлото. Той не положи нито един от двата трофея пред лейди Амалтея, нито се втурна да я открие с още кафяви от кръвта на чудовището ръце. Вечерта обясни на Моли Гру в кухнята, че е решил никога вече да не безпокои лейди Амалтея с вниманието си, а смирено да живее с мисълта за нея и да ù служи пламенно до самотната си смърт, без да се стреми към компанията, възхищението или любовта ù.
– Ще бъда безименен като въздуха, който диша – рече той. – Невидим като силата, която я държи на земята.
След това помисли малко и добави:
– Сегиз-тогиз може да пиша по някое стихотворение за нея и да го пускам пред вратата ù или просто да го оставям някъде, където тя ще го намери. Но никога няма да сложа името си отдолу.
– Това е много благородно – каза Моли. Чувстваше се облекчена, че принцът се отказва от ухажването си, и развеселена, и мъничко тъжна. – Момичетата обичат поезията повече от мъртвите дракони и магическите мечове. Поне с мен беше така. Причината да избягам с Къли…
Принц Лир я прекъсна твърдо:
– Не, не ми давай надежда. Трябва да се науча да живея без надежда, като баща ми, и тъй може би най-сетне ще се разберем един друг.
Продължете четенето на “В подготовка за „Последният еднорог“: Малкото четене”