Приятели (:
Продължаваме да подготвяме новото издание на „Последният еднорог“ – с още по-сресан текст, още повече илюстрации и, за първи път, електронен вариант.
Целта ни е да се продадат поне 700 бройки – електронни или хартиени. Как да помогнете?
- Предварителни поръчки: до 22 февруари ни пишете (на poslednorog -в- gmail.com) двете си имена (ще ви включим сред По-желалите: читателите, които вярват, с ум и сърце, че книгата заслужава да види бял свят) и ако желаете хартиени бройки, колко.
Засега не ни пращайте парички; ориентировъчно, електронното издание ще струва 3 лв., а цената на хартиеното ще зависи от тиража му, но ще гледаме да го вместим в 9 лв. Също като при „Песента на ханджията“, хартиено издание ще правим само ако се съберат поне 300 заявки (от които поне 100 – платени в аванс… но не сега; ние ще ви потърсим, като наближим заветните 300).
- Разгласа – сред четящите ви приятели. В лични срещи, лични сайтове, блогове, форуми…
- Какво още – вие какво друго бихте предложили?
Събраните мисли – и отзиви, и прегръдки – отбелязваме в тази тема. Пишете там (или тук, или в пощата ни) всичко, което ви хрумне. Ние ви слушаме.
И чакаме новите еднорози на 27-и. 🙂
~
Из „Последният еднорог“
Питър С. Бийгъл
Превод: Калин М. Ненов, Владимир Полеганов и Желяна Пеева
Превод на стиховете: Богдана Кайцанова, Анна Антонова, Желяна Пеева и Николай Светлев
Редакция: Дилян Благов, Николай Светлев
Бикът леко пристъпи към еднорогата, вече не преследвач, а повелител, който я водеше с тежестта на присъствието си. Тя тръгна пред него, кротка, послушна. Той я последва като овчарско куче, насочвайки я към назъбената кула на крал Хагард и към морето.
– Ах, моля те! – гласът на Моли сега се ронеше. – Моля те, не е честно, не може да бъде. Ще я откара при Хагард и никой няма да я види повече, никой. Моля те, ти си магьосник, няма да му позволиш.
Пръстите ù се впиха още по-дълбоко в ръката му.
– Направи нещо! – Тя изхлипа. – Не му позволявай, направи нещо!
Шмендрик напразно дърпаше вкопчените ù пръсти.
– Нищичко няма да направя – процеди той през зъби, – докато не ми пуснеш ръката.
– О – възкликна Моли. – Съжалявам.
– Така можеш да спреш кръвообращението, да знаеш – сурово рече магьосникът.
Продължете четенето на “В подготовка за „Последният еднорог“: Малкото четене”
