Приятели (:
Четвърти декември е най-множественият рожден ден на света… или поне в нашия личен свят. 😉
Преди точно дванайсет години по българските земи допрепуска „Последният еднорог“, за да пробуди позадрямалите си братчета и сестричета и да пръска седефена светлина дори в най-дълбоките тъми, през които сме газили от тогава.
Преди девет години „Слънце недосегаемо“ присъедини лъчи в разпръскване на тъмите и превърна стъпките ни в подскоци, седмици след като бяхме затворили последната страница.
Преди пет години сбрахме сърца, умове и сили „За спасяването на света“. По петдесетина различни начина, покриващи половин век и (поне) половината Космос. Признаваме си веднага: понякога, като вдигнем очи към звездите, ни сърби, смъди, издува отвътре да се сберем пак… Ммммммм.
Преди три години празнувахме двайсетия си юбилей (… освен литературната традиция да сме скарани с математиката, обичаме да ползваме различни, наши си бройни системи 😛 ) в „Нощта на скорпиона“. Тогава си спомнихме, че за да сглобим отговора на Живота, Вселената и всичко останало, първо трябва да прочетем много, много истории…
А днес пристига една история – трийсет и първата в поредица „Човешката библиотека“ и втората в поредица „Съзвездие BG“ – която говори с езика на децата, за да напомни на порасналите сред нас, че порастването край няма. Също като въпросите, които задава Петърчо… Ето я:
„Ортодокс“ – Григор Гачев
(more…)
