Приятели,
Първо искам да благодаря на всеки от вас, който вече подкрепи – било с поръчки, било с разпространяване на идеята – издаването на колективния роман “Играта” на момичетата и момчетата от Казанлък. Благодаря ви от името на Човешката библиотека, в която се радваме с цяло сърце, когато видим как човеците се събират, за да създадат нещо заедно. Но най-вече ви благодаря от името на казанлъшките автори, за които такова доверие е като жива вода.
Второ, обръщам се към онези от вас, които се колебаят (или не са обърнали внимание на първото писмо, навярно слагайки го в графа “просто поредната инициатива”). Думите на Вяра по-долу са обърнати специално към вас.
Прочетете ги, помислете… ние ви чакаме. 15 май наближава – но ще продължим да събираме поръчки и след това. Сега най-важна – най-вдъхновяваща да продължаваме – ни е моралната ви подкрепа.
За Човешката: Калин
~ ~ ~
Всеки има свой си вкус. Свои си критерии към четивото, което да определи като хубаво.
Но не гледайте на “Играта” само като на книга, която не знаете дали ще ви хареса.
Тя (освен като книга) е ценна за всеки от нас по (поне) две причини.
Първата е, че тя е създадена от група “деца”.
Огледайте се, ослушайте се: колко хора харесват образованието, което получават децата ни? Колко хора са доволни от знанията, възпитанието и заниманията им? Колко хора виждат надежда в тях? Честно: колко?
Авторите на “Играта” са точно това – НАДЕЖДА.
Това са прекрасни млади хора. Те са едно различно поколение (различават се от своите родители много повече, отколкото ние от нашите).
Чрез тях, чрез “Светлинките”, може да видите, че това ново лудо-младо е ценно, хубаво, търсещо и питащо. Както сме били ние. Както са били и нашите родители.
Втората причина е, че те, авторите, са нашият шанс да надзърнем в света на младата България.
Те живеят толкова различно от нас, заливащата ги информация е толкова разнообразна и най-вече свободна, развлеченията им са тъй различни от нашите, социално са… познайте какви (различни? : )
Всичко това е ТОЛКОВА непознато и непонятно за нас, нали? Че и неприемливо даже. Родителите вече едва имат представа как точно живеят децата им.
Е, книгите на “Светлини сред сенките” са уникална и безценна възможност ДА ВИДИМ това КАК ТОЧНО.
Те са указващ пътеводен справочник за силно изостаналите, но нищо не подозиращи, възрастни : )
Обществено самоубийство би било да не използваме такъв шанс!
Затова нека ги подкрепим.
Защото доказват, че различното, което идва след нас, също е хубаво!
И защото ни изграждат мост, та да не изгубим съвсем връзка с тях.
На мен тези причини ми стигат. А на вас?
(Вяра)
