Човешката библиотека

Приятели 🙂

Знаете ли, че ЧоБи си има форум? Добре скрит, и добре поддържан. А и обитателите му са хубави. 😉

Отскоро във форума ни витае ПИТАНЕ:

Да създадем ли още един подфорум – посветен на чудото “книги-игри”? (И новото чудо “интерактивни романи”?)

Ако имате силни, пламенни мнения по въпроса – участвайте с отговори!

И не само по това ПИТАНЕ впрочем… 😀

Спасяването на едно дърво
или началото на една приказна история

Има едно дърво, една върба,  която е много важна за нас.  Тя не е нищо особено за  хората, които са я виждали,  не е някаква забележителност,  но е НАШАТА ВЪРБА! Май е  по-добре да започнем отначало…

Ние сме “малките светлинки”, част от големия клуб по творческо писане “Светлини сред сенките”. Клубът се занимава с писане на фентъзи и фантастика и съществува вече седем години, но ние, “малките светлинки”, сме в него едва от две години. Съвсем наскоро излезе първата ни книга, която разказва фантастична история за спасяването на едно реално дърво.

Събираме се в една бивша детска градина. В нея има голям двор с много храсти и дървета, има полянка и цветя… Там е и нашето дърво. Старата върба. Има дебел ствол и рошава корона, голяма и красива. За нея ние от “малкия” клуб написахме първата си книга “Войната с фафите”. Гледахме я, играхме около нея и изведнъж осъзнахме, че няма нищо по-красиво и могъщо от природата. Няма играчки, които могат да заменят клоните й, нито компютърни игри… Нищо! Лятото играехме „народна топка“ под клоните й, седяхме под сянката й и фантазирахме за светове и същества, които искаме да срещнем. През зимата я гледахме през прозореца на клуба, свити до парното. Гледахме я и пишехме разкази, упражнения… В един момент ни хрумна, че това е нашият най-главен герой. Дървото, което беше свидетел на всичко, което се случваше. Върбата, която пазеше спомените, мечтите и тайните ни.

Нашата върба е цял вълшебен свят. В нея живеят феи и фейни, феериса на феерията и зли фафи, които искат да унищожат природата ни. Това е част от приказката, но върбата е истинска. Слънцето в клоните й е истинско.

Цялата идея за книгата дойде, когато се влюбихме във върбата. Сега за нас тя е приятел, символ на природата и доброто. Тя е вдъхновение и част от нашия живот. За наше голямо съжаление, детският комплекс и дворът му са в плачевно състояние в момента и още не се знае каква ще е съдбата им. Организирахме почистване и освежаване на двора, в които участва целият клуб, но по-важното беше, че клипът и книгата ни станаха популярни в града и общината. Хората разбраха, че искаме да спасим мъничкия си парк, и се включиха с каквото могат, за да ни помогнат. Мечтаем върбата и природата около нея да се запази, дори нашата книга да вдъхнови някой сценарист и да се снима филм за дървото, което е спасено от едно момиченце в детската градина. Така, както сме го направили в клипчето си.

Една обикновена и едновременно с това вълшебна върба!

Тук можете да видите клипа, в който участват авторите на книгата и техните малки братя и сестри. Той е сниман и направен от големите “светлинки” точно в нашия парк.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=SBdhmas-sb8[/youtube]

Ето началото на нашата история, вдъхновена от природата.

– Стига си ми обяснявала, Ати! Знаеш, че не обичам дългите истории… Виж, мама идва! Трябва да вървя. – Кати завърза връзките на обувките си и изтича да прибере пантофките в шкафчето. Ати я наблюдаваше от едно листо алое в саксията до вратата. – Хайде, ще се видим утре. Иначе мама пак ще ми се кара, че си говоря сама.
– Кати… – Ати я спря, преди да е отворила входната врата. – Знаеш, че майка ти няма да ти каже нищо. Тя е свикнала, виждала те е… А и трябва да ти кажа, важно е… Трябва да чуеш цялата история, за да я разкажеш на тези, които не могат да ни видят.
– Добре, но побързай. Ела навън. – Кати излезе и с успокоение забеляза, че майка й е спряла пред оградата и говори с майката на Мими.
– Отнася се за голямото дърво в двора на градината – започна феичката, прелитайки над главата й. – В него живее…
В този момент Борко профуча край тях, блъсна Кати с рамо и я събори в лехата.
– Катерина! – Майка й се втурна към нея, но детето бързо се изправи и изтупа длани. – Да не би да имаш проблеми с това момче, бе маме?
– Не той си е такъв – каза Кати. – С всички деца се държи така.
Майка й изтупа рокличката и взе раничката й.
– Хайде! – Тя й подаде свободната си ръка и поеха към изхода. Кати се извърна назад и хвърли един тъжен поглед към Ати.
– Наистина е много важно – изписка феичката и отлетя.

~ ~ ~

С този проект фентъзи клуб “Светлини сред сенките” грабна сърцата на журито в конкурса “Грижата за гората – отговорност за всеки от нас” и спечели 3-дневно приключение в еко-лагер в Копривщица. Пазя си писъмцето от Валя, когато се върнаха от лагера; и си го чета, щом ми дотрябва инжекция ентусиазъм. 😀

Слънчица растящи… думи нямам колко сте ми важни и как ви обичам.

*усмихвам се, замрял  за миг сред галопа си*

Приятели 🙂

Имам удоволствието да ви покажа една чудесна инициатива на нашите приятели от chitanka.info

Те са направили речник на българския език. Официално той вижда бял свят на трети март 2010 г. и се казва с невероятно милото и сладурско име Речко. 😉

Повече за инициативата можете да научите тук.

Такъв речник е изключително полезна и ценна находка.

Ние от Човешката библиотека казваме едно голямо БРАВО на нашите приятели от Читанка и им пожелаваме речникът да придобива известност и да се ползва от хората по предназначение 😉

Дерзаем!

Светличе

Когато разбрах за акцията на ГДБОП срещу електронната библиотека “Моята библиотека” (http://chitanka.info), едно, изчаках да ми поотшуми гневът (във всеки човек тлее чудовище :/ – блазе вам, които сте превъзпитали своето), две, пратих писъмце с няколко въпроса до издателствата, изброени като членове на асоциация “Българска книга”. (Асоциацията, заедно със Съюза на българските преводачи, е спрягана в някои медии като подбудител на акцията; сега виждам, че се е подписала под отворено писмо, което потвърждава участието й.) Идеята ми дойде, след като прочетох един коментар на Николай Теллалов в блога на Григор Гачев.

Ето текста на писмото:

Здравейте!

Пиша ви във връзка със скорошната акция на ГДБОП срещу електронната библиотека chitanka.info. Обръщам се към вас, тъй като фигурирате в списъка с членове на асоциация “Българска книга”, която е сочена в българските медии като един от инициаторите на акцията.

Ще ви бъда благодарен, ако ми отговорите на следните въпроси:

1. Беше ли предупредено вашето издателство или организация за акцията на ГДБОП преди нейното провеждане?

2. Одобрява ли вашето издателство или организация закриването на електронната библиотека chitanka.info? Защо?

2А. Ако не одобрявате акцията на ГДБОП, ще предприемете ли някакви действия спрямо асоциация “Българска книга” и какви?

3. Разрешавате ли да публикувам отговорите ви онлайн?

Бъдете,
Калин Ненов, читател и участник в Човешката библиотека

Писмото бе пратено до общо 81 издателства и организации (предимно книжарници) – колкото са изброени на сайта на АБК.

(Мимоходом отбелязвам, че в електронните адреси, дадени в сайта, има поне 5 грешки – след кратко ровене из Интернет намерих верните адреси. Препоръчвам на АБК да осъвремени базата си данни.)

Тук и в отклиците по-долу ще публикувам отговорите на онези издателства, които дадоха разрешение. Отговорите на останалите ще обобщавам с по едно изречение.

Ако желаете да споделите собствените си впечатления (или да видите какво мисли Калин като издател-преводач-автор-читател) – препоръчвам ви темата във форума ни. Най-малкото защото е по-удобна за форматиране, слагане на връзки и саморедактиране.

Тук само ще кажа: в България се заговори за книги и четене, и пушек се вдигна, и огън, и жупел, и плам… Само това да беше – благодаря ви, Моята библиотека, благодаря ви, мои познати и непознати приятели на книгите, благодаря ви. Вие сте моят народ.

…Няма да го оставяме само с това – да?

К)

~ ~ ~

Като представител на издателство “Весела Люцканова” заявявам, че с никакви думи или действия не сме съдействали за вчерашната акция. Предполагам, нямам информация, че и повечето издателства от Асоциация “Българска книга” са получили единствено съобщението вчера в пощите си – “В линка можете да видите информация за поредната успешна акция на ГДБОП, проведена със съдействието на Асоциация „Българска книга”. Преди около месец Ви информирахме за успешна акция в Русе. Тогава бе затворен сайт, който продаваше книги срещу sms с цена 4.80 лв.”

Като човек, който се занимава с производството на хартиени книги, смятам, че когато едно издателство е вложило много време, труд и пари, за да намери (да избере сред милиарди), да получи право да публикува (да плати на автора), да преведе и редактира или само да редактира (да плати на преводач и редактор), да отпечата (да плати на печатницата), да съобщи, че има такава книга (да плати за реклама) и да я разпространи (да плати на хората, които я продават), не е справедливо някой да вземе готовия продукт и да започне да го раздава безплатно. Справедливо ще е да се предлагат безплатно всички литературни произведения, чиито автори желаят това или интересите им няма да бъдат накърнени – проект Гутенберг като пример. Но дали един български автор, който е изгладувал възможността да публикува книгата си, като сам е платил голяма част от горепосочените разходи, ще се чувства щастлив да купят от него една бройка и след това книгата му да стане безплатна? Не съм привърженик на силовите методи и крайните решения – според мен книгите в интернет са изключително полезни и необходими – само трябва и разпространяващите ги, и ползващите ги да имат съвест и разбиране.

(Вихра Манова, издателство “Весела Люцканова”)

~

Издателство “Пан” не е член на Асоциацията от април 2009 г. и затова нямаме никаква представа кой е уведомил ГДБОП за сайта.

(ИК “Пан”)

~

Здравейте, Калине.

Аз съм редактор в издателството и сега ви пиша от свое име. Собственикът на издателството не е в България и едва ли ще ви отговори. Но по различни поводи ние всички сме обсъждали ситуацията с дигитализирането на текстовете от нашите издания и качването им в интернет. И всички, включително и Дамян Яков, са изказвали мнението, че това не пречи на продажбите ни. Нещо повече, ако текстовете допаднат на тези, които прочетат част от тях, то те търсят и си купуват изданията на хартиен носител. Известно е, че някои издатели в Русия например пускат на сайтовете си електронни варианти на собствените си издания. Като правило – на много ниски цени. Но само 15-20 % от хората, които свалят текстовете, заплащат цената. Повечето от ползвателите просто си теглят нужните им текстове, без да заплащат нито стотинка. И издателите, и авторите смятат, че това е добре за рекламата на книгите и популяризирането на авторите. Ако в България дигитализираните текстове са по-привлекателни за много хора, издателите трябва час по-скоро да се ориентират към издаването на книгите си и в електронен вариант. За нашето издателство мога да кажа, че такава нагласа има и вече са подготвени първите електронни варианти.

А затварянето на сайта беше май само показна акция и до нищо определено няма да доведе. Текстовете не са разпространявани  с комерсиална цел и следователно, никой не може да обвини организаторите на сайта, че са се облагодетелствали.

Това, което направи ГДБОП, не е инициирано от асоциацията, а от точно определени хора.

Приятна вечер,
Маруся

(Издателство “Дамян Яков”)

~

Един от представителите на издателство “Унискорп” подкрепя действията на ГДБОП.

~

Главният редактор в издателство “Лира Принт” смята, че дейността на “Моята библиотека” е незаконна.

~

Случаят с “Читанка” за пореден път илюстрира баснята за орела, рака и щуката. Повечето отзиви на читателите са негативни, но сега е моментът да се подеме разумна дискусия, в която заинтересованите да се изкажат и да уважат мнението на другия. За съжаление, в нашето общество всички мислят само за себе си и интересите си, без да се замислят за процесите, които всъщност текат.

Честно казано не съм се замислял особено по въпроса дали наличието на дадена книга в мрежата предоставена за безплатно теглене намалява продажбите й и издателите генерират загуби. Ако съдим по огромния брой виртуални библиотеки в Русия с чудовищен брой заглавия, въпросът става още по-заплетен. Данните ми са отпреди години, и не знам дали са актуални в момента, но Русия е страната на първо място в света, в която се издават най-много преводни заглавия, и руснаци са ми казвали, че това е много добър бизнес там, за разлика от България.

Сега е моментът някоя социологическа агенция да събере подробен материал, който да анализира в близко време.

Поздрави!
Димитър Козарев
Управител на изд. “Дилок”

~

Здравейте,

за съжаление времето ми е много ограничено и ще ви отговоря кратко на въпросите:

1. Не;

2. Не;

2А. Да – ще прекратим членството си в Асоциацията, но не това е основната причина;

3. Да.

Поздрави
Г. Кърнев – управител на УИ [университетско издателство] “Паисий Хилендарски”

Здравейте англочетящи приятели-читатели.

Представяме ви антологията с оптимистична фантастика Shine.

Интервю с редактора Jetse de Vries.

Възнамеряваме да се снабдим с антологията от тук. Ако книгата е грабнала и вашето съзнание, можем да заявим бройка и за вас. Просто откликнете на тази тема.

Блестете 🙂