Човешката библиотека

Да изпратим Старата подобаващо (:

Разплакаха ме истинността и чистотата, това, че образите не са еднопластови, т.е. само добри или лоши, усещането за пътя, през който всеки от нас трябва да мине, за да се изправи лице в лице със себе си …

Също ми хареса как е представен изборът между любовта и духа, между земното и вечността. Напомни ми на онзи филм ‘Ново кино парадизо’

Иван (Нав)

Не мога да се добера до книгата. Малката дъщеря я грабна да я чете на акорд. Снощи в 1 часа сричаше на нощна лампа.

Ценка

Прочетох книгата вчера, буквално на един дъх. След като я затворих очите ми бяха се изпълнили със сълзи. Сълзи от щастие, че съм се докоснала до това вълшебство, както и от копнеж по един свят, където има гори с вечна пролет и където бродят Те.

Айа

…и да срещнем Новата, усмихнати до ушите и роговете, разтворени за чудесата, които прииждат…

Разтворени докрай!
Кал:)н

…беше публикуван преди няма и ден.

Меко четене! 🙂

Ето ги – нови-новенички, въплътили усилията и обичта на двама преводачи и двама редактори, тъй че да съзвучат с книгата (и да могат да се пеят… забелязахте ли?)

(Подозирам, че е болестно състояние, заразно и нелечимо, тая екипна работа… :D)

Не съм се старал да ги разцепвам на редове… предполагам, че при всяка програма ще излизат различно, тъй че ги вземете сурови и си ги досгответе на вкус. Допълнение от 2013/02/15: В новата версия са оправени и редовете.

Ееех *пълна, честита въздишка* Желая ви Рождество, Приятели, на всичките, всеки ден!
К:):):)

П.П. Ако откриете грешки, пращайте ни поправените версии на мейла – горе вдясно, „Пиши ни“.

Нека вдигнем тежки чаши…

Книгата е прекрасна! Можеш да я четеш по толкова начини! Просто да вкусваш бавно изящната й простота и да се носиш само по следите на една изгубена красота на изказа, красота, която Бийгъл и ти ни връщате отново…Или пък да се самопретърсваш, докато четеш, да се самопретърсваш докато откриеш парченцата, от които отново ще се сглобиш…и дори творческият ти потенциал ще се пробуди, като магия? – защо не?, или под друга някаква форма…

(Светла)

Чета усилено, кефя се, спомням си, че и аз съм бил дете (не точно аз, един друг аз, но това е друга тема…)

Просто исках да кажа, че е от онези книги които изискват определена нагласа, за да ги оцениш. По същия начин сега си препрочитам някои партизански екшъни.

Има и още една категория книги за деца – такива които изобщо не са за деца. Малкият принц, Роня – дъщерята на разбойника, Приказка без край, целия Андерсен… Това са си откровенно книги за възрастни (за да не са чак толкова възрастни!), написани под формата на приказки за деца. Последният еднорог е точно книга за деца – до 12-14 г., зависи от детето.

А – нещо което много ме разсмя: не знам колко е правилно думата еднорог да се изменя по род (еднорога-ТА), в българския език съществителните не се изменят по род. От друга страна, това може да е авторова инвенция, допустимо е. На мен обаче ми звучи като вица за чукчата – Влаката тръгна, влаката тръгна! 😉

Лощо няма, забавно е. Образа на смотания магьосник е много готин, изпитвам ревност, защото и аз имам подобни.
Като я дочета ще пиша пак.

(Иво от Локсли)

Аз пък плаках 😀
Ей сега я довърших и си поревах, но то може и да е защото съм болна и имам температура. То сълзи, то сополи, то мокри кърпички, доволна съм 😀
Много даже съм доволна 🙂

(ЙоАни)

Снощи прочетох книгата. Хареса ми много. За всички, които мислят, че е детска, първо нека да я прочетат, а после пак ще говорим.
Големи поздравления за всички преводачи, текста е много красив. Илюстрациите също са напълно в духа на книгата. Въобще се е получила много добра книжка.
PS. Днес успях вече да продам двечки, на хора. И още една бележка за детското в книгата, единият клиент беше на 50-на година и я е чел в оригинал. Каза, че по-добър подарък за Коледа просто не е можело да получи.

(Григор)

…няма наши, няма ваши… 😀

Сега би бил моментът да закрещя. Само че нямам дъх…

Dear Kalin Nenov:

I’m delighted to make your acquaintance, even at this distance, and to thank you for your work with THE LAST UNICORN and your interest in my other books. THE INNKEEPER’S SONG is still my favorite, by the way, and I still love setting stories in that world.

My mother was born in Ukraine, my father in a village on the Russian-Polish border that he said changed hands about twice a week; so I have certain deep connections to Eastern Europe, even though I’ve only been to Slovenia. My mother’s older brothers (three of them became well-known painters in America) always made sure to keep up their Russian-language skills; so, while I don’t speak it at all, I’ll suddenly come out with a Russian phrase or expletive that I remember my uncles using. And then there are those songs they used to sing…I never knew the words, but I remember, as children do.

Anyway. Thank you for writing, and do stay in touch. I hope we’ll meet in Bulgaria one day.

Sincerely,

Peter S. Beagle

(получено на 16-ти, в ранната утрин… явно Питър стои до късно :))

Някой иска ли да го преведе и на български? Аз…

*отварям и затварям уста няколко пъти, поклащам глава, усмихвам се, връщам се да му отговоря – и да уреждаме правата за “Песента на ханджията”*

– – –

Ето и превод – с голямо БЛАГОДАРЯ на Любов:

Скъпи Калин Ненов,

За мен е удоволствие да се запознаем, макар и от толкова далеч, и да ти благодаря за работата по “Последния еднорог” и за интереса ти към другите ми книги. Впрочем “Песента на ханджията” все още ми е любима и все още обичам да пиша истории в онзи свят. (Вметка на Калин: Същият, от който е и нашата еднорога. Но ще видите, какво да ви дразня сега… 😀)

Майка ми е родена в Украйна, а баща ми – в село на руско-полската граница, за което разказва, че сменяло суверена си около два пъти седмично; така че аз имам дълбоки връзки с Източна Европа, макар да съм бил само в Словения. По-големите братя на майка ми (трима от тях станаха известни художници в Америка) винаги се стараеха да поддържат познанията си по руски език. И въпреки че аз не го говоря изобщо, понякога изневиделица се сещам за руска фраза или ругатня, които помня от чичовците си. Друг път пък – за ония песни, които някога пееха… Аз така и не узнах думите, но ги помня, както помнят децата.

Както и да е. Благодаря ти, че ми писа; продължавай да ме държиш в течение. Надявам се някой ден да се срещнем в Българя.

Искрено,
Петър С. Бийгъл.

I… I…

I – have lost my words, yes. Those very same words that I’ve treasured so much, that have let me be through times when I almost was not…

Dearest Peter :):):)

Thank you, beyond thanks, for this bolt out of the blue. I was just thinking over Mr. Cochran’s offer for the second time and was about to reply to him … but then the Fox said hello. And here I am, as empty of words as I am full of warmth and gamboling and … oh the feeling. 🙂

Oh. I shall keep them – those words that I’ve wanted to tell you in the unlikely event of meeting you (I’m a shy person, beneath all my organizing chutzpah, and probably wouldn’t have sought you for many more months). I shall keep them until they find their proper way of reaching you. In the end, we are all just messengers and donkeys, yes? 🙂

The UNICORN has been a whole epoch in my life, one that is riding fast and strong right now (it saw the light only 10 days ago, and already 250 fillies have found or are on their way to their new companions … a miracle by any standard but one that comes after a long road – you, of all people, know that best, I’m sure). One day I will perhaps tell the story of how she found me, and what she did to me, and what _I_ did to her, and how we got here … but it will be one of _those_ days. For now – I’m going to send four fillies, of the Bulgarian variety, to Mr. Cochran – which also means to you, yes? And even though Bulgarian language may use this undecipherable alphabet (unless you’ve kept some of your Russian reading, too :), I believe you’ll feel the love that has been poured into preparing our morning-horned friend … grooming and cleaning up, yes. I said an epoch above — it’s been two years since the insane idea of putting all that I had – money, time, love, Friends – into preparing a Bulgarian translation of the UNICORN first came to me; and we, the Team (here’s the list … for now: http://bukvite.com/lastunicorn/?page_id=12), have a joke among ourselves that only one creature takes 24 months to come into the world…and it is only so that she can shine even in the deepest
dark.

(I know dark. I am one of those people cursed – and blessed – with a bipolar disorder. And the unicorn has shone in my dark: this last summer, I spent only three months at my low point because I knew she was waiting, and because my friends were waiting and wanted to see her come true as much as myself. That’s part of my wordless thanks to you, too.)

THE INNKEEPER’S SONG … No, I won’t say anything about it. 🙂 I still have to reread it, re-feel it; and I still have to assure myself that it _can_ be translated (I was not at all sure about the UNICORN at first). Yet deep inside I know it can and it will be, as long as time remains our friend…

I fear I’m getting to ramble, and I may have embarrassed you (nooo!) or myself or both – it’s difficult communicating with a bipolar person at his most ecstatic sometimes. 🙂 Right now I’ll simply wish you a good night and go back to Mr. Cochran’s letter. Why, I’ve had enough warmth to keep me for two more sleepless nights…

…You, Peter, in Bulgaria.

*me ponders; then me runs away before me gets completely swept over*

Be!
Ka(:n

(пратено мъничко след писмото на Питър)

– – –

А ето го и българско – с прегръщащо благодаря на Месечка :)))

Аз…аз…

Аз – си загубих думите, да. Същите думи, на които тъй много държа, които са ми помагали да бъда във времена, в които едва бях…

Мили Питър 🙂 🙂 :),

Благодаря ти, отвъд пределите на благодарността, за този гръм от ясно небе. Тъкмо за втори път премислях предложението на г-н Кокран и се гласях да му отговарям… но в този момент Лисицата се обади. И ето ме, толкова лишен от думи, колкото съм пълен с топлина и подскачане и … ах, чувството.

Ох. Ще ги запазя – тия думи, които съм искал да ти кажа в не особено вероятния случай, че се срещнем някога. (Аз съм стеснителен човек, изпод целия ми организаторски хъс, и вероятно нямаше да те потърся още много месеци.) Ще ги запазя, докато те сами намерят своя път към теб. В крайна сметка, всички сме просто вестители и магарета, да?

“Еднорогът” е цяла епоха в живота ми, епоха, която тъкмо сега галопира бясно (книгата видя белия свят само преди 10 дни, а вече 250 кобилки са намерили пътя си, или в момента пътешестват към новите си приятели… чудо според което и да било мерило, освен онова, което идва, след като сме извървели дълъг път – сигурен съм, че ти сам го знаеш прекрасно). Може би един ден ще ви разкажа историята за това как тя ме откри, и какво направи с мен, и какво направих аз с нея, и как стигнахме дотук… но това ще е през един от онези дни. Засега – ще пратя четири кобилки, от българската порода, на г-н Кокран – което означава и на теб, нали? И макар че българският език ползва таз неразчетима азбука (освен ако не си съхранил и умението си да четеш на руски 🙂 ), вярвам, че ще усетиш любовта, която сме влели, за да подготвим нашата утророга приятелка… обчесване и почистване, да. По-горе казах “епоха” – минаха две години, откакто ми дойде безразсъдната идея да вложа всичко, което имам – пари, време, любов, Приятели – в подготвянато на български превод на “Еднорога”; с човеците от Екипа (ето списъка… засега: http://bukvite.com/lastunicorn/?page_id=12) се шегуваме, че само на едно създание са нужни 24 месеца, за да се появи на бял свят… и то само за да може да грее и в най-дълбоката тъма.

(Аз познавам тъмата. Аз съм един от хората, прокълнати – и благословени – с биполярно разстройство. А еднорогата е гряла и в моята тъма: през изминалото лято прекарах само 3 месеца в ниския период, защото знаех, че тя чака, и защото приятелите ми чакаха и искаха да видят как тя се сбъдва, колкото исках и аз. Това също е част от бездумната ми благодарност към теб.)

“Песента на ханджията”… Не, няма да кажа нищо за нея. 🙂 Все още трябва да я препрочитам, препочувствам; и все още трябва да се уверя, че тя може да бъде преведена (изобщо не бях сигурен за “Еднорога” в началото). Дълбоко в себе си обаче знам, че може и че ще бъде преведена, стига времето да остане наш приятел.

Опасявам се, че започвам да дърдоря, и може да съм засрамил теб (о, неее!), себе си, или и двама ни. Понякога е трудно да се общува с човек с биполярно разстройство в най-екстатичните моменти :). Сега просто ти пожелавам лека нощ и се връщам към писмото на г-н Кокран. Вече имам достатъчно топлина за още две безсънни нощи…

…Ти, Питър, в България…

* аз се замисля; после аз побягва, преди съвсем да се е зашеметил*

Бъди!
Кал:)н

(Преводът е авторизиран, да. :D)

I’m so touched by your letter that I don’t really know how to respond. But I’ll try during the week, after I return from an exhausting day’s drive to Los Angeles and back (in company with Connor Cochran), to meet with two more producers interested – they say – in making a live-action movie of THE LAST UNICORN. I know better, after all these years, to hold my breath until it happens…but, in the immortal words of the great jazz musician Fats Waller, “One never know, do one?”

Again, thank you for your letter! I’ll be in touch.

My best,

Peter

– – –

И пак благодарящо на Месечка:

Толкова съм трогнат от писмото ти, че не знам как да отговоря. Но ще се опитам през седмицата, след като се върна от изтощително еднодневно пътуване до Лос Анджелис и обратно (в компанията на Конър Кокран), за да се срещна с още двама продуценти, които се интересуват – или поне така казват – от игрален филм по “Последният еднорог”. Помъдрял съм достатъчно, след всички тези години, та да не затаявам дъх в очакване да се случи… но, по безсмъртните думи на великия джаз музикант Фатс Уолър: «Чиляк нивга не знай, а?»

Отново ти благодаря за писмото. Ще поддържаме връзка.

Най-добри пожелания,
Питър

Oh Peter … you do not need to respond, nor should you hurry… I’ll certainly be ecstatic about it, again! :DDD – but what you are doing right now sounds much more important and awaited-for. People here keep asking me, “Yes but what about the _movie_?”, and I shrug and smile and start explaining that you know, the world is not the way it should be, and… You get the piucture. 🙂

But this time I hope you really do. Do get the picture, I mean – the motion one 😀 – and get it right … the way it _should_ be.

Me, meanwhile, I have a ton of things to complete, what with the site, and a master’s thesis on eliminating poverty (not mine – I’m just a humble translator, dabbling in this and that ;), and editing the subtitles of the Unicorn animation that we are showing tomorrow and Tuesday, so that we attract more younger people, and an article or three on the Unicorn for an ezine or three here… Life is busy and beautiful.

And then (some time between Christmas and New Year, I guess) it will be just beautiful. And we’ll have the time for _everything_.

(“I have time. It’s not so good to have time…”)

Laughing on another fine morning,
Ka(:n

– – –

И пак от Месечка, на разбираема (може би… ;)) реч:

О, Питър… не си длъжен да отговаряш, нито пък има нужда да бързаш… Аз със сигурност ще съм в еуфория, когато го сториш – отново 🙂 – но онова, по което действаш в момента, звучи много по-важно и дългочакано. Тук все ме питат: “Хубаво де, а филма?”, а аз свивам рамене и се усмихвам, и започвам да обяснявам, че нали знаете, светът не е точно какъвто би трябвало да бъде и… схващаш сценария. [Калин: Специални поздравления за тая преведена игра на думи, Миле! Аз хич идея си нямам как щях да я пренеса…]

Но този път наистина се надявам да го хванеш. Да хванеш сценария, искам да кажа – на филма 🙂 – и да се получи както трябва… както заслужава да бъде.

Междувременно, аз имам цял тон неща за вършене, по уеб-страницата, по магистърска дипломна работа за изличаване на бедността (не е моята – аз съм само един смирен преводач, който се заиграва с това-онова :)), по редакцията на субтитрите на анимацията за Еднорога, която ще прожектираме утре и във вторник, за да привлечем повече млади хора, по една-две-три статии за “Последният еднорог” за едно-две-три електронни списания тук… Животът е бърз и прекрасен.

А после (по някое време между Коледа и Нова година, навярно) ще бъде само прекрасен. И ще имаме време за всичко.

(“Аз имам време. Не е толкова хубаво да имаш време…”)

Смеейки се в поредната чудна утрин,
Кал:)н