Човешката библиотека

Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“.

И още: Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни.

~

Алтернативна история и криптоистория

Валентин Д. Иванов

Ако Наполеон беше победил при Ватерло/избягал от Света Елена/спечелил войната с Русия; ако Хитлер беше станал архитект/емигрирал в Аржентина/спечелил Втората световна война; ако… Представете си литературно произведение, филм или картина, изобразяващи свят, в който някое от тези допущания е исторически факт – това е алтернативна история.

Криптоисторията е сроден жанр, само че при него алтернативното е останало скрито за съвременността. Класически пример – Тунгуският метеорит е бил извънземен космически кораб и оцелелите от екипажа му и до днес тайно живеят сред хората. Обикновено в подобни произведения главната движеща сила е разрешаването на загадка и конфликтът произтича от новото тълкуване на историята, което авторът и читателят трябва да направят, след като научат „истината“.

(още…)

Драги ни летовници 🙂

Дойде време да ви запознаем с последните текстове, отличени в Копнежа за растящо творчество от тази година: „Зетфон“ на Петър Вълчев, „Вълшебникът и розата“ и „Приказка за малкото мишле“ от Стефка Добрева, както и „Отделяй време само и единствено за себе си… имаш нужда!“  и „Мечтите и ние“ от Радослава Георгиева.

Насладете им се и не тъгувайте – догодина пак 🙂

(още…)

Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“.

И още: Продължавамеда събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни.

~

Социална фантастика

Атанас П. Славов

Когато Фантастичното, внедрено в отразяване на действителността, представлява социален процес (изобретение, стихия), който променя познатата ни реалност или поражда неочаквано бъдеще, това може да се определи като социална фантастика.

Огромен е списъкът на произведенията, разглеждащи различни състояния на социума, различни интерпретации на бъдещото общество. Цяла плеяда талантливи писатели от десетилетия развиват темите и подходите за моделиране на едно вероятно антиутопично бъдеще, заложени от „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли, „1984“ на Джордж Оруел и „Ние“ на Евгений Замятин. В този поток, породен от тревожното социално мислене на предупреждението, се откроиха шедьоври като „451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри и „Унищоженият“ от Алфред Бестър, „Сънуват ли андроидите електроовце?“ от Филип Дик и неговата екранизация „Беглец по острието“ от Ридли Скот.

За съжаление, тази блестяща вълна от творби, създадени с много любов и болка по загубената човечност, отприщи мътен поток от подражания и „продължения“, които превърнаха антиутопията в „задължително упражнение“ по „справедливо моделиране на бъдещето“ – нещо като узаконяване на неизбежното зло в „края на историята“. Във филмите пък това упражнение наблегна на приключенската възможност „добрият боец“ от упадъчното общество да трепе безнаказано злодеи. Постепенно се стигна до израждане на направлението и принизяването му до жълта субкултура. Неолибералната пропаганда подхвана вече падащото знаме на антиутопията и го превърна в художествена прислуга на любимата си теза: „Да, светът на пазарното общество е несправедлив, защото отговаря на зверско-егоцентричната човешка природа, но поне това е едно честно моделиране на бъдещето, без заблуждаващи утопични измислици“.

С този извод не са съгласни не само източните писатели фантасти, свързани с левия модел на футурологично мислене. Множество западни автори предложиха позитивна гледна точка към бъдещето. Урсула Ле Гуин в романа си „Освободеният“ даде визията на едно хоризонтално общество (със съвременен етикет бихме го определили като „анархистично“), което не се нуждае от пазар и йерархии, за да функционира успешно. Във втория цикъл от сериала „Стар Трек“, „Следващото поколение“, има епизод, в който жители от нашето време са съживени през ХХІV век и ужасени узнават, че пари вече не съществуват и хората се оценяват по стойността на техните дела и творчество, а не по богатствата им. Още по-далеч отива Грег Беър в романите си „Еон“ и „Вечност“, където моделира град на бъдещето: там всички материални блага се синтезират с технологии, хората определят своята значимост единствено чрез идеите и оригиналността на творческите си замисли, а цялата днешна парично-финансова система е само част от историческата памет.

(още…)

Август дойде – не Цезар  🙂 – слънцето дойде и победи. И в чест на лятното тържество на светлината над дъждовете ви представяме следващите трима  отличени автора от Копнежа за растящо творчество: Лиа Лазариди с „Послание към хората на земята“ , „Чуйте ме!“ и „Моята мечта“, Снежана Ташева с „Ако книгите се пишеха самички“ и Моника Борисова  с „Малкият Ники“ .

(още…)