Човешката библиотека

Дойде време да споделим самите текстове, които грабнаха сърцата на нашето жури.  Поредността на публикуване е напълно случайна – защото всеки от тези автори е заслужил мястото си сред другите (и защото Чобитът, който ги пуска тук, има такъв хаотичен подход).

Започваме с една класика, която – с малко преработена помощ – е достигнала и докоснала един от нашите участници.

(още…)

Скъпи приятели,

След обявяването на резултатите от „Изгрева на следващото“, където авторите градяха едно ново, различно, светло бъдеще – от чиято визия в момента много се нуждаем – дойде време да видим кои са отличените в Копнежа за растящо творчество. В него за поредна година питахме младите читатели кои са книгите, променили живота им. Понякога това са бурни чувства, които те преобръщат от раз, друг път – първи стъпки или дори само посока за развитие.

През 2021 година двадесет и трима автори споделиха с нас заглавията, които са ги накарали да закопнеят (и) да израснат. Изборът на журито от Фондация „Човешката библиотека“, Ателие за българска детска литература „Горната земя“ и Фентъзи ЛАРП Център несъмнено е бил нелек, но то се впечатли най-много от текстовете на следните участници:

(още…)

Приятели (:

До 30 ноември миналата година приемахме романи за четвъртия конкурс „Изгревът на следващото“, организиран от Човешката библиотека и Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“. Получихме 14 ръкописа. Чете ги жури в състав: Атанас П. Славов, Валентин Д. Иванов, Геновева Детелинова, Десислава Сивилова, Елена Павлова и Калин М. Ненов. И резултатите са…

(още…)

Приятели (:

Помните ли нашата рубрика „От сърцето на Човешката“?

Тук трябваше да има споделение за любовта. Едно, че времето ѝ наближава ;); и второ, че винаги ѝ е време. Но Чобитът, който ни го довери във форума ни, не е готов да го сподели с целия свят.

Затова…

(още…)

Приятели (:

Днес се навършват:

• петнайсет години, откак по българските земи допрепуска „Последният еднорог“, за да пробуди позадрямалите си братчета и сестричета и да пръска седефена светлина дори в най-дълбоките тъми, през които сме газили от тогава.
• дванайсет години, откак „Слънце недосегаемо“ присъедини лъчи в разпръскване на тъмите и превърна стъпките ни в подскоци, седмици след като бяхме затворили последната страница.
• осем години, откак сбрахме сърца, умове и сили „За спасяването на света“. По петдесетина различни начина, покриващи половин век и (поне) половината Космос. Признаваме си веднага: понякога, като вдигнем очи към звездите, ни сърби, смъди, издува отвътре да се сберем пак… Ммммммм.
• шест години , откак празнувахме двайсетия си юбилей (… освен литературната традиция да сме скарани с математиката, обичаме да ползваме различни, наши си бройни системи ) в „Нощта на скорпиона“. Тогава си спомнихме, че за да сглобим отговора на Живота, Вселената и всичко останало, първо трябва да прочетем много, много истории…
• три години, откак „Ортодокс“ ни заговори с езика на децата, за да напомни на порасналите сред нас, че порастването край няма.

Как, как се отбелязва толкоз многостранен празник?

…

(още…)