Човешката библиотека

Звукозапис от срещата на Габи, Калин и Наско с добричкия клуб за самопознание, екология и фантастика “Вода” на 25 април. Говорим си за Човешката библиотека, алманаха “ФантАstika”, проект “Място за бъдеще”, бъдещето и нашето място в него.

Празници на всички! 🙂

Скъпи четящи човеци,

Като част от започващия Фестивал на българското образование, фондация „Човешката библиотека“ и сдружение „Професионален форум за образованието“ ви канят да участвате в копнежа

Книгите, които ме промениха

Запитайте се: „Кои са онези книги, благодарение на които станах човекът, който съм сега? Които са ме вдъхновявали, а може би и спасявали в тежки моменти? Които винаги са ми на една ръка разстояние – или дори няма нужда да посягам към тях, понеже са станали част от мен? Които не просто са ме образовали – те са ме образували?“

А после ни разкажете за тях (и за себе си).

Книгите, за които разказвате, могат да бъдат романи, стихосбирки, сборници с разкази или есета, български или чужди, добре известни или непревеждани досега… Единственото условие е да са художествени. Ако се колебаете дали някоя книга е художествена (според разбиранията на журито 😉 ) – попитайте ни.

Текстовете ви трябва да бъдат дълги поне 900 думи. Максимална дължина няма. 🙂

Изпращайте ни ги на адрес poslednorog -в- gmail.com, за „Книгите, които ме промениха“. Пишете ни и трите си имена, рождената си дата и електронен адрес, на който да ви отговаряме.

Наградите са:

1) Книги от Човешката библиотека на стойност 50 лева за всеки текст, който впечатли журито, и на стойност 90 лева за всеки текст, който силно впечатли журито. Книгите са по избор на наградения автор и включват Посестримите и всички предстоящи заглавия на Човешката библиотека.

И

2) публикация на отличения текст на сайта на Човешката библиотека и сайта на Фестивала на образованието.

Постепенно ще започнем да сглобяваме и списък с „лично препоръчани заглавия, способни да ни променят“. Голямото четене свърши, но четенето продължава… 😀

Журито: се състои от читатели, които вярват в силата на книгите да променят. 🙂

Възрастови ограничения за участниците: до 27 години (родени след 22 април 1981 г.).

Срок за получаване на текстове: 1 юни21 ноември 2009. (Вижте тук за новия срок.)

Резултатите ще обявим на 15 юни 2009в началото на декември.

На вдъхновение!

П.П. Това не е изненадата, за която ви загатнахме тук. Онази е… друга. 😀

Приятели 🙂

На 28 април в НДК започва тазгодишният Фестивал на българското образование – тридневно празненство на образованието, такова, за каквото ние си мечтаем. Разгледайте програмата и събитията – със сигурност ще откриете нещо за себе си.

Нещото, в което може да откриете нас, е Литературното студио: писателска работилница, насочена към младите автори – ученици и студенти. Накратко:

Ако сте изкушени от писането, ала усещате, че на вашите разкази, стихове, есета, романи, текстове-за-които-няма-измислено-име нещо не им достига – споделете ги с нас. Ние сме група приятели, толкова страстни в четенето си, че даже сме се събрали в Човешка библиотека. 😀 Четем като журита, четем като редактори, но най-важното – четем за вдъхновение и с огромно желание. И на свой ред ще споделим препоръки как написаното от вас да стане още по-вдъхновяващо, още по-разгарящо желание да бъде прочетено. А може и приятели да станем. 🙂

Молим ви само да не носите повече от 5-6 страници текст. Малко, но качествено… поне така се започва. 🙂

Литературното студио се е кротнало на втория етаж на НДК, най-вдясно. Когато влезете в НДК, качете се по най-близкия ескалатор отдясно, горе свийте надясно – и ще ни видите.

На 29 април следобед и 30 април предиобед специални наши гости ще бъдат неколцина автори ученици от клуб “Светлини сред сенките” в Казанлък, които могат да ви разкажат как се пишат (и редактират) колективни романи. С последния им, “Играта“, издадените им книги станаха четири. Скоро излиза петата, която се казва… как? 🙂

Освен “Светлини сред сенките” очакваме към Литературното студио да се присъединят и полумитични личности като Макрия Ненов, 33-годишен, неженен, редактор на списание “Тера Фантастика“, и Любомир Николов, който… няма нужда от представяне.

Работилницата се открива заедно с Фестивала по обед на 28 април и ще приема текстове всеки ден до 30 април от 10:30 докъм 18 часа. Ако не сме грохнали от умора – и до 19.

Другото събитие от Фестивала, в което участваме ударно, е премиерата на двата детско-юношески романа “Макс, момчето от реалния свят” (второ преработено издание) и “Злостоик” – първа и втора книга в създадения от Валентина Димова свят Мечтирия. Датата е 29 април, часовете – 14:30 до 15:30, мястото – ателие “Проекти”.

Знаехте ли за излизането на тези два романа? А знаете ли, че екипът на Човешката усилено ги чете в момента, за да реши дали да станат наши Посестрими? Резултатите дотук са 3 твърди ДА (и размахване на пръст към всички офлянкващи се… :D) Заповядайте в сряда – ще ви разкажем повече, самата авторка – също. 🙂

~ ~ ~

А ето и обещаната (предвидена 😉 ) изненада:

В сряда (29 април), от 17:30 часа, в зала 4 (партер на НДК) ще направим прожекция на българския фентъзи филм “Носителят на светлина“ и среща с младите му автори от кино група “Чудак”.

Заповядайте – входът е свободен!

~ ~ ~

Следете тази вест за (още) промени и изненади!

Още откъси от “Дивна”, предстоящия роман на Валентина Димова и клуб “Светлини сред сенките”.

Правилата за гласуване са тук.

Този път ви каним и да станете По-желали за “Дивна”.

По-желалите, кратичко казано, са онези човеци, убедени (с ум, сърце и тяло 🙂 ), че книгата заслужава да бъде издадена и да стигне до нови читатели (и приятели). Ако искат, те могат да участват в дооформянето и разпространението й… но за това по-нататък.

Ако откъсите, които публикуваме тук, не са ви достатъчни да решите – пишете ни (имейлът на Човешката е в линка най-горе вдясно) да ви пратим целия текст.

Ако поискате да сте По-желали (По-желаете ;)) – пишете ни името и фамилията си. Срокът е 10 май (неделя).

Ако вече сте По-желали – записали сме ви. 🙂

Дивна го гледаше изпитателно, сякаш искаше да проникне в мислите му.

“Защо го прави… Всички ме зяпат така. Защо?” – запита се той.

– Тук сте в безопасност. – Тя приближи и се усмихна. – По някое време ще се появи и брат ми… Висок, влиза като “освободител”, ще го познаете. Близнаци сме, но не си приличаме много… даже хич. Казва се Стас.

Тризнаците отвърнаха на усмивката й, но Ли остана сериозен.

– Цветна мъгла! – обади се Питър откъм леглото с глас, който звучеше с няколко тона по-бодро отпреди малко.

– Какво става тук? Кои са тези деца?! – Братът на Дивна нахълта като мълния и изглеждаше също толкова застрашителен. Тризнаците се скупчиха от лявата страна на Дивна, а Ли застана от дясната. – Верелински! – театрално прибави близнакът. – Трябваше да се досетя, че има ли бъркотия, ти си някъде наоколо!

– Всеки е специалист в нещо – отвърна Питър.

– И не смей да го приближаваш! – Филип беше извадил нов флакон, зареден с цветна мъгла, и го държеше насочен срещу Стас, с показалец върху бутона.

Братът на Дивна се разсмя и огледа хлапетата. Очите му се спряха върху лицето на Ли.

– Да-м… момче си. Е, добре… Ще ви помоля да не ме биете много, все пак сте ми на гости. – Той вдигна ръце, продължавайки да се смее. – Дивна, кажи им да седнат някъде. Аз съм със слабо сърце, а и умирам от глад… Всъщност направо ще повикам “кухнята” с четири горещи шоколада за децата и някакви сладкиши…

Стас се обърна към кухненския робот.

– Сега е моментът да прегърнете един мъртвец, запазил присъствие на духа – включи се Питър.

Тризнаците и Ли се разсмяха и побързаха да се настанят около него. Стас си дръпна едно столче на колелца и докато “кухнята” поднасяше горещите напитки, въведе ново желание: леден тонизиращ коктейл за “възрастните”.

– Шейкър? – Погледна първо Питър, а след това сестра си. Никой от двамата не отказа. – Опасният отровен газ се оказа нелепа шега. – Стас прехапа долната си устна в пресилено удивление. – Готов съм да се обзаложа, че всички виновници за инцидента са в тази стая.

– Четиринайсет точки при Отровата! – Питър вдигна чашата си. – Добро начало за бъдещ историк.

Тризнаците и Ли се спогледаха.

– Ще си говорим за училище – подхвърли Филип. – Гадост!

– Аз не мисля, че имам какво да кажа по темата. – Дивна се огледа напрегнато. – Ако това ще ви успокои, в Академията съм пълен провал… Мисля, че не ми пука кой знае колко.

Ли се усмихна одобрително.

– И се хвали с това!

Стас подхвана разговор с Лиа и Ина за гащеризоните им, които според думите му бяха подходящо облекло за пакостници, а Питър заобсъжда с Филип химическия състав на цветната мъгла. Филип се оплакваше, че при последния експеримент получило временно увреждане на зрението.

– Виждах четворно…

Питър разроши косата му.

– Ако се наложи, ще преспите тук, а утре сутринта ще ви измъкнем в суматохата. – Дивна внимателно оправи няколко непокорни кичура от косата на Ли. Той трепна, но не отблъсна ръката й. – Утре е събота – денят за родителски посещения. Никой няма да ви обърне внимание, защото покрай родителите идват и по-малките братя и сестри на студентите.

Ли кимна и започна да оглежда стаята.

– Искаш ли сладки? Или още шоколад? – предложи Дивна.

– Има ли нещо люто? – тихо попита Ли, а след като видя изненадата, изписана на лицето й, добави с дяволита усмивка. – Много люто!

Дивна разбра и кимна заговорнически. Минута след това всички освен тях кашляха и се давеха със зачервени очи. “Кухнята” им беше доляла питиетата по поръчката на Ли.

– Шейкър за истински вампири – смигна Питър на Китаеца, когато успя да успокои кашлицата си.

– Това ти е за “май е момче” и за сладките и горещия шоколад – смееше се Дивна, сочейки брат си. – Пък и за всичко останало, което наговори преди малко!

Кал Колосор разтри лениво челото си, усмихна се на младата жена, отпусната в креслото срещу него, и повдигна чашата си.

– Вода с много лед?! – каза дамата. Червената й рокля прошумоля съблазнително, когато се надигна, за да поеме чашата от ръката на координатора. Повдигна я към светлината, разсмя се тайнствено и отпи, впила поглед в лицето на Колосор.

– Артемис… – сладостно въздъхна той. – Трябва да си вървиш. Имам много работа.

– Уважавам трудолюбивите момчета, Кал – бавно изрече Артемис. След това приближи, обви пръсти около шията му и спря поглед върху строгото му чело. Колосор притвори очи в очакване на целувка, но тя докосна с показалец устните му и добави: – Не се преуморявай!

Той отвори очи и срещна изправения й гръб, по който се спускаше водопад от черни коси. Артемис излезе с грациозна походка и остави след себе си смесено усещане за леност и блаженство.

– Напомни ми колко добре се чувствам, след срещата с личния ми олигофрен – обърна се координаторът към големия екран, вдясно от себе си. Девствената природа, напираща да нахлуе в кабинета му, се смени с едно русокосо подобие на Артемис, което за разлика от нея не бе покрило прелестите си с никаква дреха.

– Заповедта е въведена – издекламира приятен механичен глас.

– Ще те видим после как ще ми въведеш прекрасното настроение върху отегчението, което Хил сее навсякъде около себе си… – Колосор завъртя креслото към другата врата, зад която от известно време чакаше Харисън Хил. – Да те чуем и теб – измърмори, натискайки отварящия бутон.

– Господин Колосор… – Хил се опита да преглътне раздразнението от дългото чакане. – Носех важна новина, която може да ни доведе до Рейнстон…

– Носеше?! – хладно го пресече координаторът. – Ако идваш да ми съобщиш, че си изпуснал новината някъде отвън, ще се наложи да те отпратя, за да си я търсиш.

Хил се смути. Не разбра дали Колосор е доловил недоволството му, но предпочете да подмине конфузията.

– Наемникът се провали, господин Колосор, следователно не му платих нищо. Позволих си да използвам малка част от определените за него кредити… – Той се ухили угоднически.

– Да чуем! – любопитно изви вежди Колосор.

– Намерих едно много свястно момче – Леч. Беден и болен, чудесна комбинация! Той е от онези хлапета, които наричат себе си трошачи, но е готов да ни съдейства. Твърди, че не знае дали Рейнстон се крие в мегаклуба им, затова го поощрих допълнително с намек за много по-добро възнаграждение, ако си отваря ушите…

– А за какво му даде изобщо кредити, след като за момента не знае нищо важно? – раздразнено го прекъсна Колосор. – Изгубихме повече от месец, Хил! Хлапетата са живи и ненаказани, а аз държа да знам за какво прахосвате всеки мой кредит…

– Знае нещо, което ще ни свърши по-добра работа от смъртта на Верелински – доволно се ухили Хил. – Любимците на трошачите са някакви съвсем ситни хлапета – тризнаци. Леч твърди, че всички в мегаклуба ги обичат, спомена и за някакво китайче, което върви в комплект с тях… Господин Колосор, ако ми позволите да намеря по-надежден наемник…

– Не позволявам! – отново го прекъсна Колосор.

– Те са съвсем малки – упорстваше Хил. – Ще ги ликвидираме много лесно. Ако подплашим трошачите с нападения на техен терен, сами ще ни предложат услугите си. Сред тях е пълно с мизерници. Те са хитри и ще усетят на кого трябва да подшушнат тайните си, за да не загазят всички. Не нарушаваме нито един закон и хващаме Рейнстон… Южният координатор ще си трае, защото едва ли има желание да насочи вниманието на всички федерации към прецедент като мегаклуб на станция, предназначена за висше учебно заведение!

– А твоят прегладнял нещастник Леч ще те преследва за още и още кредити, защото храната е необходима всеки ден. – Колосор замислено потри брадичката си. – Всъщност имаш право, но тези деца си падат по истински екшъни… Току-що си спомних нещо, което ще свърши по-добра работа от цял отряд наемници. При това няма да похарчим нито един кредит!

Госпожица Пуасон се страхуваше. Атентатите в Южните станции ставаха все по-често явление. Деца убиваха деца. Деца убиваха майките, бащите, братята или сестрите си. А училищните ръководства бяха длъжни да потулват случаите на насилие, за да не прераснат в епидемия. През последните няколко години подобни случаи в тяхната Академия нямаше и това й се струваше странно. Не намираше логично обяснение за такова спокойствие, а неведението я изпълваше с ням ужас.

Старата асистентка въздъхна на пресекулки при спомена за срещата си с последното дете-убиец, което изпратиха тихомълком на станцията за душевноболни. Все още сънуваше празните му сиви очи, безизразни като метални топчета, едрото му луничаво лице, сплетената в строги плитки жилава черна коса. Дебели груби плитки, тежки като стоманени въжета… Имаше нещо нечовешко и зловещо в това малко момиченце, макар на пръв поглед да й се бе сторило обикновено дете от новото поколение. Деветгодишна хладнокръвна убийца, застреляла сестра си и майка си в гръб по време на едно от посещенията в Академията.

“Добре, че не се разчу! – потръпна тя. – Беше ги застреляло в главите, за да има повече кръв… Обясни, че раните от лазерен пистолет не са достатъчно ярки… Да, беше казало “не са достатъчно ярки”, ако не пръснеш мозъка на някого… Всичко е от атентатите!” Тя спря по средата на коридора, за да си поеме дъх и да разсее доколкото може тежките мисли. “Тази гадост започна още на Земята, но тук ще ни довърши… Всеки ден говорим или слушаме за смъртта, срещаме се с нея, децата ни полудяват…”

Не за първи път изпита облекчение, че самата тя няма деца.

Интернет общество Eastern Spirit и Регионален исторически музей в Пловдив възвестяват:

За първа година Пловдив ще е домакин на Фен Фест, на който си дават среща почитатели на азиатското киноизкуство и култура. Форумът ще бъде открит на 24 април 2009 г., от 10:00 ч. в зала „Съединение” на Регионалния исторически музей в Пловдив, и ще продължи до 26 април.

На Първи Фен Фест на азиатското кино и култура “Източен дух”, организиран от Интернет обществото Eastern Spirit, ще се проведат лекции, прожекции и обсъждания на творби на азиатското кино и литература.

Темите, които ще бъдат представени в събота, 25 април, включват „История на Корея” – филмова презентация, прожекция на “Добрият, странният и злият”, “Митове и образна символика в  “Легенда за Четирите Бога на Краля”” и прожекция на първи спешъл епизод към едноименния сериал.

В неделя, 26 април, ще се изнесат лекциите “Азиатското кино – опит за портрет”, “Между Изтока и Запада” – история на японското кино, и “Романс за Трите кралства”- филмови екранизации и поезия”. Ще бъде представен филмът “Прецизността на смъртта”, както и едночасова прожекция на любителски трейлъри към избрани азиатски филми.

Съпътстваща проява на феста са три изложби – фотоизложбите “Полъх от Страната на утринната свежест” и “Мозайки от Япония”, и “Чосон – модни хрумки” – изложба на детски рисунки.

Интернет общество Eastern Spirit е обединение на различни хора от цялата страна. В него членуват студенти, преподаватели, програмисти и специалисти от различни области с подчертан интерес към киноизкуството, които имат за цел да помогнат на хората, интересуващи се от азиатско кино, да оценят и вникнат по-дълбоко във философията на неговите творби, като по този начин киното да бъде превърнато в своеобразен мост между народите. Основният стремеж на членовете на Eastern Spirit е чрез съвместна работа по различни проекти да се популяризират азиатската културна традиция изобщо и киното в частност, като начин да се придобият част от качествата на Изтока – търпение, усърдие, старание, стремеж към хармония и усъвършенстване, както и да се създадат връзки с аналогични общества от страните от Далечния изток.

Повече информация за програмата можете да откриете във форума на Eastern Spirit или на сайта на Регионалния исторически музей.

Уви, точно тогава Наско, Калин и Габи са на гости в Добрич при клуб за екология, самопознание и фантастика “ВОДА” и клуб “Екоравновесие”. Който е свободен обаче – събитието навестете! И отразете!

(А ние ще си наваксваме с гледане в домашни условия…)

К)