Човешката библиотека

Приятели (:

Представяме ви електронното издание на петнадесетата книга в поредица „Човешката библиотека“, отново съвместно с Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“:

„Пентаграм“ – Атанас П. Славов

(още…)

Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица 😉 ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. 🙂 Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“. 

И още: Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни. 🙂

~

Класическа научна фантастика

Атанас П. Славов

Всички произведения на изкуството отразяват действителността. Но научната фантастика прави това по свой начин – отразява не само видимата действителност, но и зреещите дълбоко в недрата ѝ изменения. И тъй като тези изменения още не са настъпили, а са възможни, вероятни, невероятни, въображаеми и предполагаеми, ние ги наричаме „фантастични“. Това, което в традицията на световната фантастика са правили Франсоа Рабле, Сирано дьо Бержерак, Волтер, Гьоте, след средата на XIX век все по-уверено започнаха да правят авторите на НФ като Жул Верн, Хърбърт Уелс и Карел Чапек – да разкриват изменчивостта на реалността, която научните открития и технологии преработват в нова действителност.

От другата страна на океана американската вълна от научни фантасти, в началото оглавявана от инженери и изобретатели без литературна подготовка, постепенно съзря до своя „Златен век“ и възпита поколение иноватори, които изведоха САЩ на първата линия на прогреса. Малцина знаят това, но над 700 служители на НАСА при постъпване на работа (през 1970-те) са посочили в анкетите си като мотиватор НФ (половината от тях – сериала „Стар Трек“), така че смело може да се каже: реалната астронавтика е създадена от любители на научната фантастика. Аналогична е картината и в руската космонавтика – всеизвестна е любовта на Корольов и други водещи конструктори към руски фантастични романи за пътешествия из космоса. А един Жул Верн например има в своя „портфейл“ 80 фантастични идеи.

(още…)

Случайно да не вземем да ви долипсваме, сърдечно ви поднасяме следващите три текста от Копнежа за растящо творчество:

„Другият“ на Петър Михайлов, „Самотници в пустошта“ на Ангел Назиков и „Моята родина и моето бъдеще“ на Никола Петков.

(още…)

Докато ние дращим на писателската работилница, на вас оставяме още няколко текста от Копнежа за растящо творчество: „Прегръдка“ от Стефанка Граматикова, „Огънят на промяната“ от Елица Баховска и „Задачите на призрака екозащитник“ от Мария Чапарова.

Слънчево четене! 🙂

(още…)

Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица 😉 ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. 🙂 Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“. 

И още: Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни. 🙂

~

Българска митологична фантастика

Ангелина Илиева

В повечето си жанрови превъплъщения фантастиката е наднационална – тя е форма на литературата и изкуството, предназначена за универсални съдържания. Фантастичните сюжети често протичат в несъществуващи пространство и време, чиято връзка с реалните е условна, в тях са вписани персонажи, нерядко съзнателно лишавани от човешки черти, и общества, целенасочено различни от съществуващите в съвременния свят – фантастиката се определя именно от несъвпадането или противоречието с действителността.

В популярните у нас спектри на жанра обаче съществува една разновидност, която се дефинира именно от българското си звучене – специфичен субжанр, наричан описателно „българска митологична фантастика“. Онова, което го прави наистина уникален, е не само и не толкова етностилистиката на текстовете му, а фактът, че той е идеен и художествен проект на българските почитатели, т.нар. фендъм – общността на българските читатели, издатели и творци в жанровете на фантастиката.

(още…)