Човешката библиотека

Представя: Димитър Стефанов

Високо в планината, дълбоко в гората, там покрай реката, в дупка в земята живееше таласъмче. Таласъмчетата си нямат имена, но всички го наричаха Таласъмчо.

Така започва първата в света книга-игра, насочена към най-малките, и тези встъпителни слова бързо станаха любими на стотици български деца и техните родители. Имам щастието да съм вуйчо на малкото Таласъмче, на което е посветена книжката, така че това ревю няма как да бъде обективно. Но пък ще бъде от сърце! Забелязвам, че около все по-голяма част от връстниците ми щъкат хлапета, така че ако имате подходящ малчуган подръка, можете да се впуснете заедно в множество приключения с Таласъмчо.

На поляната дойде старата Драконка, детска учителка, и обяви, че храната свършвала, защото сега било лято, но вече идвала есента и после зимата и храната свършвала.

И тук идва ред и на първия избор – накъде да се насочим, за да търсим храна. Напълно в духа на книгите-игри изборът е оставен изцяло в ръцете на читателя (или слушателя), но за разлика от приключенията, които ни завладяваха преди години, в тази книжка няма лоши разклонения.

(още…)

Приятели,

„За спасяването на света“ е предстояща книга в поредица „Човешката библиотека“ – и втората ни антология (след  „Тринайсетте цвята на дъгата“). Съставяме и ще я разпространяваме заедно с нашите съмишленици от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и „Тера Фантастика“. Антологията съдържа 48 фантастични текста (разкази, новели и повести) с общ обем над 1000 стандартни страници; разгледайте пълното ѝ съдържание.

В Копнежа за корица на антологията се включиха 12 художници с общо 29 (или 32, зависи как ги броите ;)) предложения. Благодарим ви за желанието и вдъхновението!

По-долу представяме всички предложения; а в началото на ноември ще обявим и онова, което грабне най-много сърца и умове сред нашето жури. Междувременно каним всички участвали художници да си изберат три от електронните издания в поредицата ни (от „Да пробудиш драконче“ до „Непоискано добро II“) – като една по-осезаема благодарност за посветеното време и сили. 🙂

И преди да стигнем до галерията, напомняме: Искате ли „За спасяването на света“ да стигне повече читатели? А искате ли го на хартия? И в двата случая имаме нужда от участието ви – ето как.

(Специално за хартиеното издание – тъй като решихме, че ще е по-спокойно да излезе през март или април догодина, събираме поръчките ви до февруари.  Тъкмо ще сте имали шанс да разгледате електронното 😉 – него си го готвим за началото на декември.)

А сега пристъпете в света на общуването без думи…

~

(още…)

Както вече известихме, тази година приятелите ни от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ подготвиха сборника „Калвино.net“  по случай 90 години от раждането на Итало Калвино. Юбилейният сборник е изкушение както за почитателите, така и за незапознатите с италианския писател (който неведнъж е бил предлаган за Нобелова награда за литература).

(още…)

Приятели (:

Търсенето на корица за предстоящата ни антология „За спасяването на света“ продължава.

Продължава и търсенето на читатели. Вижте съдържанието на антологията, после преценете: искате ли да ни помогнете? Ние имаме нужда от съ-участието ви, сега и всеки път. 🙂 Изданията и деянията на Човешката библиотека са общностни: те имат шанс (и смисъл) да се случат само когато ги подкрепят читателите като общност.

Можете да ни подкрепите с:

1. Предварителни поръчки – с пращане на парички по начините тук. Препоръчваме: 7 лв. за е-книга.
   NB! Хартиеното издание: Тиражът и цената му изцяло ще зависят от броя предварителни поръчки до края на октомври. На този етап е достатъчно да ни пишете (на poslednorog -в- gmail.com) колко хартиени бройки ще искате. Ще ви добавим на специален мейлинг лист. А през ноември ще ви пишем, за да решим заедно облика на изданието (твърди или меки корици, в един или два тома, на рециклирана хартия или да… :D), като ще уточним и колко излиза една бройка при всеки от вариантите.
   И NB 2! Всеки, който си заяви антологията предварително (електронна или хартиена), ще бъде вписан в По-желалите: читателите, които вярват с ум и сърце, че книга като тази заслужава да излезе. 🙂 Затова молим да ни пращате и двете си имена.
   (Държим да си знаем: На нас не ни трябват дарения. Трябва ни убеденост, че това, което правим, е нужно и на вас. Затова: ако искате да ни пратите по-голяма сума, просто пишете „За еди-колко си книги“. Убедени сме  , че можете да зарадвате хора около себе си.)
2. Разгласа – сред четящите ви приятели. В лични срещи, лични сайтове, блогове, форуми… Интернет да ви е на помощ! 
   (Това понякога дава много по-широк и по-траен резултат, отколкото личната „лепта“.)
3. Какво още – вие какво друго бихте предложили?
   Пишете в тази тема – или тук в отзивите, или в пощата ни.

Спасяването продължава – стъпка по стъпка, страница по страница…

~ ~ ~

– Не ми харесваш – отбелязва гласът на Хари. – Стягай се.

Малко по малко светът се прояснява.

Стеф с усилие надига глава. Наоколо са стените на колибата. На гвоздей, щръкнал от шперплатовия гръб на шкафа, виси пластмасова торбичка с течност, пооцапана със засъхнали кръв и мръсотия, и от нея към ръката му върви тънка прозрачна тръбичка. Система. Виждал ги е по телевида.

Стеф свежда очи. Подът пред него е пропит с повърнато. Повече от всеки друг път.

– Що го прайш? Що не ме остайш да си пукна?

Хари свива рамене. По лицето му е невъзможно да се разчете нищо. Минава време, преди да се обади пак:

– Откъде си, Стеф? Имаш ли родители?

– Перник. – Стеф изплюва гнусна псувня. – Морука го опандизили доживот, месец след кат съм се пръкнал. Дъртата бръмчеше, да ме храни, ама като бях на пет, една нощ я заклали. И айде в дома за безпризорни. После – в ТВУ-то, от дома трудно се ходи другаде. Допреди година и половина там.

Хари кимва разбиращо. Лицето му е безизразно както винаги.

– А ти, Хари?

Другият сякаш се поколебава за неуловимо кратък миг, преди да отговори.

– Ясенец… На към триста километра оттук.

– А твойте дърти?

Пак същия миг колебание.

– Майка нямам, само баща. Умря преди шестнайсет години.

– На колко си бил тогава? Десет? Петнайсет?… Добре де, ти си знаеш… Ако си чист пред куките, що не идеш да бачкаш някъде, да земаш заплата, да се ожениш?

– Не съм. Казвал съм ти.

– Кво си сгазил?… Окей, твоя си работа.

– Почивай сега. Ще ида да намеря малко храна и да видя няма ли как да науча нещичко за болестта ти.

– Искам да се жакна.

– След като ядеш.
(още…)

Лятото свърши, текстовете от Копнежа за ученическо творчество – също. Ама нищо 😉 – догодина пак!

Пъстра есен и цветно четене със „Завинаги и истински“ на Христина Михайлова, „(Това съм аз…)“  на Александрина Иванова и „Доброто и болката“ на Ивана Колева.
(още…)