февруари 2014




Рисуващи приятели (:

Каним ви в новия ни

Копнеж
за корици на следващите книги от Човешката библиотека

Следващите издания в книжната ни поредица са „Песента на ханджията“, превод на The Innkeeper’s Song от Питър С. Бийгъл; и романите, които отличихме през 2012-а в съвместния Конкурс за български фентъзи роман: „Ех, магесническа му работа“ и „Нощта на скорпиона“.

За всеки от тези романи търсим корица.

(още…)



Dear translators:

For 2014, I have a simple, utterly realistic dream: to revive the activities of the Fantasia Translation Academy, by translating „За спасяването на света“ into English.

(още…)



Приятели,

Запознайте се, в няколко реда и три въпроса, с авторите, допринесли „За спасяването на света“ – новата антология в поредица „Човешката библиотека“.

Ако и вие имате въпроси към тях – задайте ги. 🙂 Ще се постараем да ги стигнат.

ВНИМАНИЕ! До края на февруари събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – сега е моментът да ни пишете. 🙂

~

Атанас П. Славов разказва:

Роден съм в Бургас, и то толкова отдавна, че чак не е за казване. От най-невръстна възраст съм заразен с вируса на фантастиката, който разнасям където и когато мога, сред колкото се може повече хора. Като автор съм сътворил петнадесятка истории, събрани в две книги. Няколко от тях – в съавторство с Георги Арнаудов и Александър Карапанчев. Макар да не съм любител на литературната критика, се наложи да напиша и издам повече от 40 статии, изследващи и защитаващи фантастиката, които наричам „Фантастология“. Превеждал съм от руски разкази и романа „Свят на смъртта 4“. От 1980-те съм клубен активист, отначало в „Тера фантазия“ в Бургас, после „Иван Ефремов“ в София. По същите причини се оказах съставител на сборници и антологии с произведения на български фантасти, между които дори англоезичното списание Orphia. Не преставам да се опитвам да ги изнасям и в чужбина. През последните години любимата ми рожба е алманахът „ФантАstika“. От 2006-a помагам на Калин Ненов в Човешката библиотека, а от 2009-a ръководя Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“. Подготвям и сборник – визитна картичка на дружеството, за издателство „Колибри“. Много обичам визуалната фантастика и създавам авторски картини с компютърна графика. Напоследък съм обладан от една наистина фантастична мечта: да издам 13-томник с най-добрите наши автори, който да извади българската фантастика от „гетото“, където тя по традиция е затворена, откакто се помни.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно

Атанас: … имам какво да кажа.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Атанас: Търсенето на изход от задънената историческа улица, в която се намира човечеството.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Атанас: Ефремов, Стърджън, Вячеслав Рибаков, Грег Беър, Стругацки, Дейвид Зиндел, Х. Л. Олди, Лем, Азимов, Яцек Йерка.

(още…)



Рисуващи приятели (:

Каним всички на възраст от 13 до 27 години (включително) в новия ни

Копнеж
за илюстрации на „За спасяването на света“

За спасяването на света е тринадесетата книга в поредица „Човешката библиотека“ – антология, която събира близо 50 фантастични истории от последните 50 години, до една избрани заради силата си да ни размислят, развълнуват, навярно дори променят. 🙂

Разгледайте съдържанието ѝ. И ако се вдъхновите да се участвате – поискайте ни (на poslednorog -в- gmail.com) пълната електронна антология. Пращаме ви я веднага.

(още…)



Приятели,

Запознайте се, в няколко реда и три въпроса, с авторите, допринесли „За спасяването на света“ – новата антология в поредица „Човешката библиотека“.

Ако и вие имате въпроси към тях – задайте ги. 🙂 Ще се постараем да ги стигнат.

ВНИМАНИЕ! До края на февруари събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – сега е моментът да ни пишете. 🙂

~

С няколко нови превода („Слепоглед“ на П. Уотс, „Момчешки живот“ на Р. Маккамън и др.) Елена Павлова полека се завръща във фантастичното пространство, от което изчезна през 2007 г. Преди това е в челната десятка на преводачите в жанра с автори като Дан Симънс, Роджър Зелазни, Стивън Кинг, Глен Кук, Лоръл Хамилтън и др. Считана е за една от интересните „млади“ автори у нас, през 2004-та е носител на българската номинация за „Автор на годината“ за „Еврокон“, предшествана от две призови места в конкурсите за роман на ИК „Аргус“ (за хоръра „Светлият боец“ и за НФ романа „Номад: Войни на пустинята“), а последната ù издадена книга е фентъзито „Сърцето на скиталеца отвъд“ под псевдонима Елайджа Джауит. През годините е печелила множество награди в най-различни конкурси, първата от които (3-та награда в „Човекът, атомът и мирът“) взима на 13 г. Под псевдонимите Върджил Дриймънд и Кристофър Макдауел успява да вземе участие и в цунамито на книгите-игри, вихрило се горе-долу до 1998 г. (с общо 26 книги-игри, ако се броят и разказите с продължение в сп. „Мегаигра“).

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно …

Елена: … прозорецът на въображението се е отворил отново.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Елена: Музика и най-разнообразни илюстрации, всякакви шантави картинки могат да „светнат крушката“. И в момента има две, които чакат за визуализиране.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Елена: В последните години – предимно хитроумно и добре конструирани светове: Джо Абъркромби, Брандън Сандерсън, Питър Уотс, Клайв Баркър, Чайна Миевил…

(още…)