Приказка без край

Михаел Енде

Представя: Калин Ненов
Или: Защо едно момче спря да бяга във Фантазия и започна да носи от нея към своя, към нашия свят

Странно нещо са човешките страсти, а децата не са по-различни в това отношение от възрастните. Онези, които са обхванати от тях, не могат да ги обяснят, а другите, които никога не са изпитвали подобно нещо, не могат да ги проумеят.
Има хора, които рискуват живота си, за да покорят един планински връх. Никак, дори и самите те, не могат точно да обяснят защо правят това. Други се погубват, за да спечелят сърцето на дадена особа, която не ще и да знае за тях. Трети пък се провалят, защото не могат да устоят на насладите на търбуха или на шишето. Някои затриват цялото си състояние, за да спечелят в хазарта, или жертват всичко за фикс-идея, която никога не може да стане реалност. Други мислят, че могат да бъдат щастливи само ако са някъде другаде, и цял живот обикалят по света. Има и такива, които не могат да си намерят покой, преди да се доберат до властта. С две думи, колкото хора – толкова страсти.
За Бастиан Балтазар Букс това бяха книгите.
Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ…
Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава с одеялото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано…
Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова приключения, които е обичал и на които се е възхищавал, за които е треперил и се е надявал и без които животът му се е струвал празен и безсмислен…
Само който не е изпитвал подобно нещо, вероятно не ще проумее онова, което направи сега Бастиан.
Той се беше вторачил в заглавието на книгата и ту го обливаше гореща пот, ту го побиваха студени тръпки. Точно за това беше мечтал толкова пъти досега, желал го беше, откакто живееше с тази страст – приказка, която никога да не свършва! Книга на книгите!
Трябваше да притежава тази книга, каквото и да струваше! (още…)

Пишещи приятели (:

Фондация „Човешката библиотека“ (http://choveshkata.net/blog/), фентъзи клуб „Светлини сред сенките“ (http://svetlinisredsenkite.com/), електронно списание SciFi.bg (http://scifi.bg/) и Фентъзи ЛАРП център (http://fantasylarpcenter.com/) канят всички ученици да участват в

Копнеж за ученическо творчество

Участниците могат да изпращат на адрес poslednorog -в- gmail.com разкази, стихотворения, есета, пиеси или откъси от по-дълги текстове. Темата е свободна.

Копнеем за текстове, които:

1) се усеща, че ви вълнуват :);

2) отговарят на критерий 1 от критериите на поредица „Човешката библиотека“;

3) ни ги изпращате за първи път. (Това е важно за онези от вас, които участваха в миналогодишния ни копнеж. Иначе може да ни пращате текстове, които вече са публикувани другаде или са участвали в други конкурси.)

Молим всеки участник да събере текстовете си в един файл – в RTF, ODT, TXT, DOC или DOCX формат. Общата дължина на текстовете може да бъде до 9 хиляди знака (включително интервалите).

Файловете трябва да са анонимни. Личната си информация (име, възраст, клас, училище, град) пращайте отделно, в текста на самия имейл.

Краен срок за пращане: 21 март 2013.

Наградите ще бъдат обявени на Фестивала на българското образование (най-вероятно на 27 април – ще обявим датата в отделна вест тук). Те включват книги от Човешката библиотека (хартиени и електронни), публикация онлайн (по желание на авторите) и участие в писателски работилнички на живо, по време на самия фестивал или във вече течащата серия мини-работилнички.

Следете тук за промени.

Вдъхновение! 🙂

Приятели, продължаваме (:

Следващата книга в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде романът „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ на Величка Настрадинова : второ издание.

По-долу ви предлагаме началото му. А междувременно може да ни помогнете, като:

– ни пишете дали ще искате хартиени бройки от романа и колко. В момента разполагаме с достатъчно бройки от старото издание. Като ги свършим – или ако силно предпочитате новото – ще мислим за отпечатване.

– и дали искате да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „За змейовете и вампирите…“ заслужава да излезе.
Приятно четене.

откъс първи
откъс втори 
откъс трети

~ ~ ~

II

Гоненията на чортелеците

„Котараци-мускетари мислят нова философия, диогенстват покрай гарата сред отпадъците в кофите.“

Румен Денев

Звън на счупено стъкло я събуди късно сутринта.

„Станали-нестанали от сън и захванаха да трошат“– ù мина през ума в просъница. Долови предпазливи стъпки, тиха музика и се разсъни съвсем. Леглото на Матев беше празно. „Почнали са закуската без мен“ – констатира тя и се надигна.

Докато се къпеше, гласовете в трапезарията станаха гръмки, от време на време заглушавани от гласа на Борис. Марта облече кадифена, обвезана със сърма домашна роба и се появи, подобна на Савската царица.

Мария се хвърли на колене пред нея: (още…)

Приятели (:

Да почнем с важното:

Български субтитри за Cloud Atlas / „Атлас на облаците“: версия 2013-02-07
(за вариант на филма в 1 файл)
Първоначален превод: vortex от subs.sab.bz
Цялостна редакция: Калин Ненов, Евгения Василева, Илка Чечова от Човешката библиотека

… И преди да сме ви изгубили в препускането към любимия видеоплейър 🙂 – горещо ви препоръчваме един разговор с двама от тримата режисьори:

Уачовски: Как „Атлас на облаците“ изключва зрителите от Матрицата
Интервю на A.V. Club с Лана и Анди Уачовски
(избрани откъси; пълният текст на английски език е тук):

Превод: Илка Чечова
Редакция: Калин Ненов, Анелия Стойчева

Лана Уачовски: Имаме чувството, че много хора от медиите се засегнаха от това, че не искаме да говорим с тях. Не сме целели да ги обидим. Това не беше нашата оценка за журналистите. За нас нещата стояха така: щом се откажеш от анонимността си, се отказваш и от възможността да участваш в определени среди на общуване, а ние държим на това. Наистина харесваме този аспект от ежедневието си. И понякога е малко странно, защото журналистите ни гледат, все едно говорим небивалици; сякаш машината е конструирана да насърчава производството на знаменитости, това е смисълът ѝ: способността да произвежда знаменитости или поне обществен интерес. Казваме им: „ Ние не намираме това за смислено“. Разбираме го и си мислим: „Чудесно, върши работа на бизнеса в това отношение“, но за нас не е особено смислено.

Анди Уачовски: Имам чувството, че това е поколението на незабавното удовлетворение, което просто прави проверка някъде и казва: „Аха, ето товазначело“. Нашите филми изискват малко усилие.
ЛУ: Това се усеща у много критици в подхода им към киното. Щом като не проумеят някоя творба от първия си досег с нея, те смятат, че творбата е виновна. Мислят си (с преправен глас): „Каква бъркотия!“.
АУ (с преправен глас): „Няма смисъл.“
ЛУ: „Няма никакъв смисъл.“ И я отхвърлят, почти инстинктивно, заради разминаването между очакванията им какво са в състояние да разберат и това какво всъщност са разбрали. (още…)

Даян Уейн Джоунс

Представят: Ана Хелс, Веселина Узунова

Миг, с нейните щастливи краища – каза Крис. – Хич не ме беше грижа, аз обичах щастливите краища. А като го попитах защо нещо непременно е по-истинско, ако е нещастно – не може да ми отговори.

Из „Черната Мария“

Мадам Даян с нейните щастливи краища… Даян Уейн Джоунс не е непозната на българския пазар – великолепната поредица за сладкия ексцентричен магьосник Хоул и стабилната Софи с по-срамежливата си и спасителна магия, макар и може би не точно правилно таргетирана като изцяло детска книжка, със сигурност е спечелила всяко читателско сърце, което въпреки или заради твърде шаренийските корици, се е подмамило да погледне поредната история на ръба на откачената фантазия и да открие приказен свят, в който ти се иска да потънеш до колене и никога, до последен дъх, да не се отказваш от възможността за идилично щастие с ясни правила.

Но, освен Хоул, в килера на леля Даян се крият един куп великолепни магьосници – подчертаното влечение на авторката към магията е повече от очевидно, особено когато става въпрос за почти винаги неестествено красиви вълшебници, леко отнесени, малко загубени и все гледащи някъде отвъд магическата нереалност, в светове твърде странни дори за изфантазирани герои, учещи ни на етика, морал и правила по заобиколния начин, който само сърцата разбират и понякога, макар и само понякога, превеждат и внушават на затъналите ни в ежедневие умове.

(още…)